«Хозузори и Хоходеми (Японска приказка)»

Едно време живеели в Япония двама братя. По-големият се казвал Хозузори, а по-малкият — Хоходеми.

Хозузори бил добър рибар, а Хоходеми — опитен ловец. Когато умрял баща им, те си разделили имота му тъй: рибарят взел морето, а ловецът — планините. И двамата били доволни от дележа.

Хоходеми отивал на лов по планините и се връщал всяка вечер с много дивеч. Но на брата невинаги му вървяло. Понякога, като се качи на лодката, Хозузори трябвало да се навърта край брега, дето нямало много риба; невинаги можел той да хвърли мрежи в открито море, тъй като в бурно време вълните се издигали нависоко и можели да обърнат лодката му. По едно време бурите зачестили и той трябвало да лови само с въдица и да се връща вкъщи с две-три шепи дребна риба.

— Не може тъй — рекъл той една вечер на брата си. — Време е да си разменим занятията. Ще ти дам въдицата и мрежите, а ти ми дай лъка и стрелите. Ти върви на риба, а аз ще тръгна по лов.

Малкият брат се съгласил.

— Защо не? — казал той. — Да не мислиш, че моята работа е лесна? Цял ден тичам по скалите и си дера дрехите в храсталака, за да убия две-три птици или един заек. А ти си седиш в лодката и рибите идват сами да се закачат на въдицата ти или да влязат в мрежата.

На другата сутрин Хозузори тръгнал на лов, а Хоходеми — на риболовство. Но и двамата се върнали с празни ръце. Хозузори не знаел къде какъв дивеч живее и не умеел да открива следите му. А Хоходеми — както бил пуснал въдицата в морето — я дръпнал, но не измъкнал нищо; не измъкнал дори и самата кукичка: тя изчезнала някъде.

— Дай ми въдицата, па си вземи лъка и стрелите! — казал Хозузори на брата си. — Не ме бива за ловец.

— И мене не ме бива — рекъл Хоходеми — за риболовец; познава се по това, че нещо ми откачи кукичката от въдицата и не можах да я намеря никъде.

— Тъй ли? — викнал яростно Хозузори. — Наистина ли си ми изгубил въдицата? Скоро да отидеш да я намериш! Ако не я намериш, ще те пребия.

Хоходеми отишъл пак на морския бряг. Съблякъл се и се хвърлил в морето. Търсил навсякъде, ала не намерил въдицата. Брат му също я търсил, но и той не успял да я намери.

Като видял, че въдицата е изгубена завинаги, Хоходеми предложил на брата си да му направи въдици от своето оръжие, но оня не се съгласил:

— Моята въдица не може да се замени с никаква друга. Прави каквото правиш, но я намери! Ако стане нужда, и при морския бог иди, но я донеси! Инак ще те убия!