«Кулуф и Дилара (Персийска приказка)»

Едно време живеел в града Дамаск стар търговец, на име Абдалла. Хората го смятали за най-богат от всички граждани. Макар че бил прекарал какви не премеждия и опасности, докле спечели имотите си, той бил все още недоволен: нямал деца, на които да завещае тия имоти.

Търговецът канел у дома си бедни хора и скитници да ги угощава. Дервишите обсипвал с дарове, за да се молят на Аллаха да му подари чедо. Болници и сиропиталища отварял, джамии градял, дано угоди на Бога. Но всичко било напразно. Абдалла все нямал дете.

Ала най-после Бог се съжалил над него и му подарил момче. Кръстили го Кулуф. Голямо пиршество наредил бащата по тоя случай и сума пари раздал на бедните.

Много злато пръснал Абдалла и много умни хора наел да възпитават момчето. И те го научили на всичко, каквото може да знае човек. Кулуф научил разни езици; наизуст знаел свещените книги и техните тълкувания; знаел историята на всички тогавашни народи; можел да лекува и да познава по звездите; на осемнадесет години бил добър поет и музикант. Но не било само това. Той знаел и военна наука. Никой не можел да се мери с него ни по хвърляне на лък, копие и стрела, ни по въртене на сабя, ни по ездене на коне.

Бащата умрял. Кулуф се видял богат наследник. Баща му го бил научил на всичко освен на едно: как се пестят и печелят пари. Кулуф знаел само да харчи. Той си накупил роби и робини, почнал да кани всеки ден приятели на угощение — да свирят, пеят и танцуват. След няколко години пропилял парите, що му бил оставил бащата. Имал само имоти.

Тогава момъкът се стреснал.

Решил да се залови за работа. Отишъл при своите приятели и им казал:

— Толкова години вече ние прекарвахме с вас в пиршества и веселби. Дойде край на това. Аз съм разорен. Ако не се заловя за търговия, ще изгубя и имотите, които имам, защото пари не ми останаха. Виждате ме, че съм пред прага на неволята. Но приятел се познава в нужда. Затова реших да се обърна към вас. Заемете ми малко пари, за да заловя работа. Скоро ще се замогна и ще ви ги върна.

Приятелите му били глухи за всякакви молби.

Едни казвали, че дълбоко го съжаляват, но не могат да му помогнат: да му помогне Бог. А други просто му обръщали гръб: не искали да го знаят. Трети, на които бил често давал пари в заем, или отказвали, че му дължат, или отвръщали, че нямат с какво да си платят дълга.