«Издирването»

Необичаен мир цареше над вила „Елсинор“, нарушаван обаче през чести интервали от високи вопли, в които звучеше безумна покруса. Семейство Мъмби бяха изгубили невръстния си син — оттук мирът, произтичащ от отсъствието на малкия, — но го търсеха в див порив, хаотично и без нито за миг да млъкнат, което пък обясняваше виковете, огласящи къщата и градината всеки път, когато близките на изгубеното дете се връщаха, за да започнат претърсването на околността отначало. Кловис, който пребиваваше във вилата временно и неохотно в качеството на гост квартирант, дремеше в един хамак в далечния край на градината, когато новината стигна до него чрез мисис Мъмби:

— Изгубихме бебчо! — пищеше тя.

— Как? — запита лениво Кловис. — Умря ли, животно ли го стъпка, или го бяхте заложили на карти?

— Той си щапукаше съвсем щастливо по моравата — обясни през сълзи младата майка, — а Арнолд току-що се бе прибрал и аз го питах с какъв сос ще желае аспержите…

— Надявам се да е казал холандски — прекъсна я Кловис с внезапно пробуден интерес, — защото, ако има нещо, което да мразя, то е…

— И изведнъж бебчо вече го нямаше! — продължи мисис Мъмби още по-пискливо. — Претърсихме и в къщата, и в градината, и вън пред портите, но никъде не се вижда!

— А чува ли се някъде? — запита Кловис. — Ако не се чува, сигурно е най-малко на две мили от тук.

— Но къде? И как е стигнал дотам? — недоумяваше майката.

— Може би го е отнесъл орел или див звяр — предположи Кловис.

— В Съри няма орли, нито диви зверове — каза мисис Мъмби, ала в гласа й се бе промъкнала нотка на ужас.

— Случват се от време на време да избягат от пътуващи циркове. Понякога си мисля, че собствениците им ги пускат нарочно, с рекламна цел. Представете си какво сензационно заглавие ще излезе в местните вестници: Невръстният син на виден нонконформист (Английски протестант, непринадлежащ към официалната английска църква) разкъсан от петниста хиена. Съпругът ви не е виден нонконформист, ала майка му е потомка на Уесли (Джон Уесли (1703–1791) — английски теолог, основал нонконформистката секта на методистите (1729 г.).), а на вестниците трябва да се прощава, ако не са съвсем прецизни по отношение на детайлите.