«Би Джей не отговаря»

Тиктакането на часовника бавно отмерваше секундите. Махалото с форма на осмолъчна звезда плавно изминаваше своя път. На потъмнелия от времето циферблат до тънките римски цифри бяха изобразени знаците на Зодиака. „Интересно, на колко ли е години?“ — помисли си Грег, като разглеждаше с любопитство древния механизъм в дървената кутия. Беше виждал такива само по филмите. Свери информацията на ръчния си хронометър с показанията на стрелките със странна форма. Часовникът вървеше учудващо точно. Явно махалото беше коригирано по изкуственото притегляне в станцията, което бе по-слабо от земното.

Грег се отдръпна и седна в едно кресло. Не обичаше много-много да чака, но нищо друго не му оставаше. Побарабани с пръсти по облегалката и отново заразглежда кабинета, защото идваше тук за пръв път и му беше интересно. И тъй, Грег Милър, пилот първи клас от службата за далечни полети, седеше в кабинета на прекия си началник Джон Майлс в един от секторите на петата транспортна площадка в голямата междинна станция „Джемини“, която се въртеше в геостационарна орбита около Нептун. Той чакаше идването на още един началник, само че с много по-висок ранг от Джон Майлс. А тъй като големите чиновници имат навика да не се отнасят особено внимателно към времето на подчинените си, Грег заразглежда интериора.

Той чувстваше, че му предстои сериозен разговор. Особено щом прекият му шеф говори невероятно мъгляво за пристигането от Земята на представител на централния щаб, който иска да се срещне с теб на всяка цена. И действително, идването на човек от центъра в станцията на самата граница с далечния Космос само за един поверителен разговор е твърде необичайно събитие. Традиционните канали за далечна връзка осигуряваха напълно цялата оперативно-работна информация. И изведнъж — транспортиране само на едно упълномощено лице… Впрочем Грег научи това едва сега, от краткото пояснение на Майлс. А за всички останали този човек беше обикновен пътник в патрулния кораб от Земята.