«Двойна сватба»

3220


1 страница из 234
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Глава 1

Мемфис, Тенеси — 28 февруари 1992 година

Миси Монроу говореше по телефона с годеника си, но мислеше за сачмените лагери.

— Да, Джеф. Всичко е уредено за сватбата утре — каза тя възбудено и тръсна цигарата си. Гледаше намръщена производствения каталог върху бюрото си. — Майчето и татенцето се справиха чудесно. Аз също съм напълно готова.

— Нямам търпение да те видя по бикини на плажа в Сент Кроа. Сигурен съм, че трудно ще се въздържа да не те докосна.

— Как си успявал досега? — сухо попита Миси.

— Да, скъпа. Знаеш, че чакам да се оженим и всичко да си дойде по реда — потвърди той нежно.

Миси изпъшка.

— Старомодна галантност точно в края на двадесети век! Питам се дали заслужавам такъв достоен мъж като теб.

Джеф се засмя.

— Любима, ти ми се подиграваш?

Миси въздъхна, остави цигарата и бързо отпи глътка горещо кафе. Намръщи се, защото стомахът я присви силно. Това беше петата чаша за този ден.

— Всъщност мисля, че точно по този въпрос съм напълно откровена.

— В такъв случай, аз също се чудя дали заслужавам такава чудесна жена като тебе.

— Ако това са твоите притеснения, сигурно си мазохист.

— Както винаги си строга към себе си, скъпа. Между другото, остава ли уговорката да вечеряме заедно тази вечер?

Миси повдигна косата си и започна да масажира схванатия си врат.

— Разбира се. Надявам се дотогава да успея да организирам изпращането на доставката за Детройт.

— Миси, работиш твърде много. В навечерието на нашата сватба би могла да намалиш малко темпото. В края на краищата, имаме достатъчно пари! — в гласа на Джеф се долавяше загриженост.

— Но аз няма да се откажа от работата си, Джеф.

— А какво ще кажеш за децата, които ще имаме?

Тя сви рамене.

— За какво са бавачките? Нямам намерение да изоставям кариерата си.

Последва неловко мълчание.

— Разбира се, скъпа — примирено отговори Джеф.

В кабинета й влезе управителят на банката.

— Слушай, Джордж Шмидт е тук. Трябва да свършвам.

— Разбира се. Предай моите поздрави на Джордж. Ще те взема в седем.

— Много добре.

Миси постави слушалката, угаси цигарата и погледна разтревожена към Джордж.

— Какво става? Ще спазим ли срока?

Джордж беше около петдесетгодишен, едър, плешив мъж. Изглеждаше напълно изтощен. Погледна шефката си смутено и каза:

— Съжалявам, Миси, но още две шлайфмашини се повредиха.

Комментарии к книге «Двойна сватба», Дамянова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства