Мемфис, Тенеси — 28 февруари 1992 година
Миси Монроу говореше по телефона с годеника си, но мислеше за сачмените лагери.
— Да, Джеф. Всичко е уредено за сватбата утре — каза тя възбудено и тръсна цигарата си. Гледаше намръщена производствения каталог върху бюрото си. — Майчето и татенцето се справиха чудесно. Аз също съм напълно готова.
— Нямам търпение да те видя по бикини на плажа в Сент Кроа. Сигурен съм, че трудно ще се въздържа да не те докосна.
— Как си успявал досега? — сухо попита Миси.
— Да, скъпа. Знаеш, че чакам да се оженим и всичко да си дойде по реда — потвърди той нежно.
Миси изпъшка.
— Старомодна галантност точно в края на двадесети век! Питам се дали заслужавам такъв достоен мъж като теб.
Джеф се засмя.
— Любима, ти ми се подиграваш?
Миси въздъхна, остави цигарата и бързо отпи глътка горещо кафе. Намръщи се, защото стомахът я присви силно. Това беше петата чаша за този ден.
— Всъщност мисля, че точно по този въпрос съм напълно откровена.
— В такъв случай, аз също се чудя дали заслужавам такава чудесна жена като тебе.
— Ако това са твоите притеснения, сигурно си мазохист.
— Както винаги си строга към себе си, скъпа. Между другото, остава ли уговорката да вечеряме заедно тази вечер?
Миси повдигна косата си и започна да масажира схванатия си врат.
— Разбира се. Надявам се дотогава да успея да организирам изпращането на доставката за Детройт.
— Миси, работиш твърде много. В навечерието на нашата сватба би могла да намалиш малко темпото. В края на краищата, имаме достатъчно пари! — в гласа на Джеф се долавяше загриженост.
— Но аз няма да се откажа от работата си, Джеф.
— А какво ще кажеш за децата, които ще имаме?
Тя сви рамене.
— За какво са бавачките? Нямам намерение да изоставям кариерата си.
Последва неловко мълчание.
— Разбира се, скъпа — примирено отговори Джеф.
В кабинета й влезе управителят на банката.
— Слушай, Джордж Шмидт е тук. Трябва да свършвам.
— Разбира се. Предай моите поздрави на Джордж. Ще те взема в седем.
— Много добре.
Миси постави слушалката, угаси цигарата и погледна разтревожена към Джордж.
— Какво става? Ще спазим ли срока?
Джордж беше около петдесетгодишен, едър, плешив мъж. Изглеждаше напълно изтощен. Погледна шефката си смутено и каза:
— Съжалявам, Миси, но още две шлайфмашини се повредиха.
Комментарии к книге «Двойна сватба», Дамянова
Всего 0 комментариев