«Пътят към небесното царство»

И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби какво трябва да стане наскоро… Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.

Когато Св. Йоан Богослов преживява в образи и видения Откровението на остров Патмос, за да го запише, едва ли съзнава, че неговата ръка затваря Книгата на книгите, в която Сам Вечносъществуващият говори за кръговрата на необозримия духовен живот във Вселената. Посланието има и нравствен характер за хората — въздаяние за човешките ни дела в деня на страшния съд, щом душата се раздели от тялото.

Откровението за страшния съд е вълнувало повярвалите в Иисус Христос още докато е бил сред хората на земята. На Своите апостоли и ученици Той обещава: „истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола.“ (Матей 19:28)… Как изглеждат небесните селения, невидими за очите, човешкият разум и въображение не са в състояние да прозрат или нарисуват. Това не е отнемало правото на изкусни художници през вековете да представят в картини отвореното небе, където „виждат“ душите на праведниците да блаженстват, а тези на грешниците — да се изтезават в огнената геена.

Днес, както и винаги, за много хора съществуването на жива душа след смъртта на тялото винаги е било поставяно под въпрос, тъй като не може да бъде доказано. Ала учени в областта на теоретичната физика в средата на XX век стигнаха до прозрения за вселенските величини на макро- и микрокосмоса: светлината, мракът, времето са винаги неразделно единни. Те са всеприсъстващи, изпълващи пространствовремето, подчинени на всеобщ неизменяем закон, присъщ на вселената.