На Рейчъл
Изказвам благодарности на Джулия Грифитс Джоунс за сведенията, които получих от нея за изработката на американски покривки за легла през колониалния период, и за интереса, който тя прояви към тази книга.
Настоящият ръкопис е съставен въз основа на една изключителна сбирка от документи, наречена „Архивът на Мери“. Това е своеобразен, воден нередовно дневник, открит във вътрешността на едно покривало за легло от колониалния период. Всички дати в него са само предполагаеми и почиват на препратки в самия текст. Първите записи съвсем хипотетично са отнесени към месец март на 1659 година. Оригиналът е променян колкото е възможно по-малко. Пунктуацията, интервалите и правописът са пригодени към съвременните стандарти.
Алисън Елман Бостън, Масачузетс (обратно)Запис първи(вероятно началото на март 1659 г.)Аз съм Мери.
Вещица съм. Или поне така ме наричат някои. По улиците просъскват подир мен „дяволско изчадие“ и „дете на вещица“, въпреки че не помня ни баща, ни майка. Познавам само баба си, Алис Нътол, известна на съседите си като мама Нътол. Отгледала ме е от пеленаче. Никога не ми е казвала кои са родителите ми, дори и да е знаела за тях.
— Ти си дъщеря на Горския цар и Кралицата на елфите, ето каква си ти.
Баба ми, аз, котката й и моят заек живеем досами началото на гората в малка колиба. Живеехме. Вече не живеем там.
Дойдоха мъже и я отведоха. Мъже в черни връхни дрехи, с шапки, високи и островърхи като църковни камбанарии. Набодоха котката на пика и разбиха черепа на зайчето ми в стената. Казаха, че те не са Божии създания, а слуги на дявола, ако не и негови превъплъщения. Захвърлиха тази каша от плът и козина на бунището и заплашиха, че ще сторят същото с мен и с нея, ако не признае пред тях греховете си.
После я отведоха.
Комментарии к книге «Малката вещица», Аврамов
Всего 0 комментариев