— Ясно… Ясно… — Едрият портиер го изгледа търпеливо. — Има три вида процедури — обикновена, бърза и извънредно спешна. Коя ще предпочетете?
— Извънредно спешната! Въпросът е от изключително…
— Разбрах, Нататък.
Мъжът хукна. Портиерът викна подире му:
— Къде отивате? Първо на гишето, за формуляр! Мъжът се нареди на опашката пред гишето; за щастие бяха само трима. Щом дойде неговият ред, рече:
— Трябва да говоря с…
— Не ме интересува, аз продавам формуляри.
— Дайте ми един извънредно спешен.
— На съседното гише.
— Не може ли да го получа от вас?
— А вие не можете ли да прочетете какво пише тук?
— Младежо, по-бързо! — възропта старицата, която стърчеше зад него. Мъжът се запъти към другото гише.
— Застанете на опашката! — викна му някакъв мъж.
— Но аз вече бях на другата…
— Хич не ни интересува! — кресна друг. Намеси се един полицай:
— Хайде.
Наложи се мъжът да се нареди зад още двайсет души; опита се да се овладее. Когато дойде неговият ред, получи червен формуляр.
— Хиляда и двеста.
— Защо толкова скъпо?
— Петстотин за спешност, триста за извънредно, четиристотин такса за секретариата; ясно?
Мъжът не възрази и тръгна из залата; щом зърна свободна маса, хукна към нея, размахвайки формуляра; седна и почна да го попълва, като остави много празни графи. А сега накъде? Правилникът бе окачен на стената; състоеше се от тридесет и три члена и деветдесет и седем параграфа, заемаше няколко метра от стената. Мъжът започна да го чете най-търпеливо, но издържа до параграф пети от член трети. Отчая се, озърна се и видя гише, на което пишеше „Справки“. Пред гишето имаше голяма опашка. Тогава мъжът отиде отново при портиера, който решаваше някаква кръстословица.
— Моля…
— На гише „Справки“ — измърмори портиерът и го погледна.
Мъжът се примири и застана на опашката. След четвърт час дойде и неговият ред.
— Така ли се попълва формуляр? На толкова години сте, а не можете да… — Служителката се ядоса и започна да нанася поправки, ама толкова бързо, че мъжът се зачуди как тя можеше да разбере какво е написал.
— Знаете ли какво си мисля? Не дай, боже, да се наложи човек като вас да управлява космически кораб…
— А вие знаете ли кой съм аз? — възкликна мъжът и се опита да измъкне значката си от петлика, за да й я покаже.
Комментарии к книге «Нощен министър», Христов
Всего 0 комментариев