«Нетленият епос»

Онези странни сигнали пак се появиха. От където и да идват те значат нещо и то нещо важно. Жалко само, че никой не вярва в това. Противоречало на Нетленния Епос! Глупости! Нетленният Епос твърди, че животът е дошъл отвън, значи направо си казва, че може би разум се развил не само тук на Ектазия, ами и на други далечни планети. Но повечето лолиси са прекалено консервативни за да приемат такава възможност.

„Животът ний ще сътворим, простанството ще претворим и светлината ще бъде наш единстен водач.“

Някъде из залите деца учеха наизуст Нетленния Епос. Повечето от тях никога нямаше да разберат и дума от него, но щяха да го знаят. 66613 четиристишия в 7 книги — наизуст.

— Сантар Кос Магер! — извика учителят толкова силно, че всички в Храма на знанието го чуха. — Престани да изопачаваш думите!

Отговор не се чу и децата продължиха да повтарят в хор четиристишието.

Преграда се приплъзна, на прага стоеше Талакир.

— Охо, Ханву Пента Вракер, пак ли се мъчиш над сигналите?

— Донрат, какво правиш тук, не те ли обявиха за Невеж?

— А да, много неприятно! Какво става, разчете ли нещо?

Хасву му подаде листа.

— „Ние сме от Земята, 3-та планета в системата на Слънцето, на 11 светлинни години от звездата Тау Цети. Ние искаме мир.“ — прочете Донрат. — Не им ли писва да повтарят все това. Къде трябва да е тая звезда …Тау Цети?

— Почти… Мисля…. Даже съм убеден, че става дума за звезда като нашата. Земята трябва да е тяхния свят. Думата „години“ в старо-памбиянския е значело „обиколки“.

Донрат се засмя презрително.

— Куца ти логиката, как биха могли знаят старо-памбиянски, а?

— Целият текст е на старо-памбиянски. Мисля, че те говорят на този език.

— Първо не е сигурно дали съществуват, още по-малко дали говорят, и второ много ми е интересно какво ще каже Лидерът, като му дадеш това.

— „Еретически глупости“. Това ще каже, като ръководителят на групата по физика — Дестер.. Каза „Еретически глупости“.