«Дърк Джентли. Холистична детективска агенция»

На майка ми, на която й хареса онова за коня

Описанието на колежа „Сейнт Сед“ в тази книга, доколкото изобщо има своя специфика, дължи по нещо на спомените ми от колежа „Сейнт Джон“ в Кеймбридж, макар да съм вземал подробности безразборно и от други колежи. В действителност сър Исак Нютон е учил в колежа „Тринити“, а Самюъл Тейлър Коулридж — в колежа „Джизъс“.

Всъщност колежът „Сейнт Сед“ е напълно измислено творение и аз не съм имал намерението да го свързвам умишлено с някакви други подобни институции в тази книга, както и с някакви действителни институции или хора — живи, мъртви или скитащи, измъчени призраци в нощта.

Тази книга беше написана и разпечатана на компютър „Епъл Макинтош плюс“ и на принтер „Лазер райтър плюс“, като съм използвал текстообработващите програми „Макаутор“.

След това целият документ беше отпечатан на „Линотрон 100“ с „График фактъри“, Лондон SW3, за да се получи и последният — възможно най-чист и ясен — вид на текста. Благодаря на Майк Глоувър от „Айкън текнолоджи“ за помощта му, оказана ми по време на този процес.

И накрая: най-специални благодарности отправям към Сю Фристоун за цялата помощ, която ми оказа в отглеждането на тази книга.

Дъглас Адамс

Лондон, 1987 г.

Този път нямаше да има свидетели.

Този път имаше само мъртва земя и тътен на гръмотевици и тъкмо беше започнал да ръми неизбежният кротък дъждец, без който май не минава почти никое от най-величествените събития на земята.

Бурите от предния ден, че и от по-предния, и пороите от миналата седмица вече бяха стихнали. Небесата все още тегнеха от дъжд, но онова, което падаше от тях в гъстеещия мрак, бяха само досадни ситни капчици.

Из потъващата в мрак равнина се изви вятър, залута се сред ниските хълмове и профуча през плитка долина, сред която се издигаше сграда — нещо като кула, сам-самичка сред калния кошмар, и килната настрани.

Кулата беше почерняла и приличаше на чукан. Възправяше се над земята като стълб от магма, изригнал от някоя от най-гибелните адови ями, и беше изкривена под много особен ъгъл, сякаш я притискаше нещо, общо взето, доста по-ужасно от собственото й — доста значително — тегло. Изглеждаше мъртва — и то от векове.