«Гости»

В памет на Кръстан Дянков

Възрастният мъж се облегна назад и се наслади на сгъстената тишина, завладяла стаята след резките откоси от пишещата машина. Ръцете му механично натиснаха бутона на настолната лампа и свалиха очилата. Електрическата светлина меко полегна върху предметите, разтегляйки техните вглъбени сенки. Изтръпналите пръсти разтриха основата на носа и слепоочията.

Мъжът стана тежко от креслото, ръцете покорно напипаха цигарената кутия и запалката, безделничещи в левия джоб на жилетката. Извършили свещенодействието, дланите нехайно разположиха цигарата в ъгълчето на устните и отвориха прозореца. Вкочаненият уличен грохот облъхна изправената фигура.

Денят си отиваше, столичният град полека потъваше в зимната вечер. Светлините от къщите и автомобилите разгаряха изкуствената си феерия, алчните им нокти накъсваха синкавия въздух на рояци безплътни цветни конфети. Градът робски въздишаше, стоновете му покриваха кварталите със смътно равномерно бучене. Скоро всичко щеше да утихне, отдавайки се на сънлив отдих във властта на користно телевизионно шаманство.