«Отрочето»

— Сине! — изкрещя родителят.

— Сине! — изпищя родителката като вибриращо ехо.

— Пак е изчезнало някъде това глупаво хлапе! Ако е намислил да си играе в плитчината по време на отлив…

Родителят прекъсна фразата точно на тази зловеща нотка. Той се изпъна на склона, колкото позволяваше дължината му, и гневно се взря в мътната вода на плитчината, където повърхността на морето блестеше като късчета от разбито огледало.

Синът не се виждаше никъде.

Родителката изплашено оглеждаше противоположната страна — там, където склонът на крайбрежния шелф бързо потъваше в зелената тъма — все по-тъмна със спускането на слънцето. Някъде там рифът, който беше убежището им, стръмно слизаше към бездната.

— Ой-ой! — ридаеше родителката. — Загинал е. Паднал е в бездната и са го изяли морските чудовища. — Стройното й стъбълце потръпваше в основата си, а розовите разклонения на изящното й венче от разбъркани нишки се разлюляваха, увлечени от теченията на отлива.

— Глупости, скъпа — каза родителят. — Няма никакви морски чудовища. В най-лошия случай — мъжествено я утешаваше той, — би могъл да заседне в утайките след отлива.

— О! — изхлипа родителката. — Значи ще го изяде някое земно чудовище.

— Няма никакви земни чудовища! — гневно я прекъсна родителят. Той толкова рязко изправи стъбълцето си, че камъкът, към който двамата с родителката бяха съпружески прикрепени, едва не помръдна. — Колко пъти ще ти повтарям, скъпа моя, че ние сме най-висшата форма на живот!

— Ох! — изстена родителката.

Съпругът престана да я утешава и с глас, от който потрепериха всички корали на рифа, изкрещя:

— Сине!!

Тяхното нещастие бе започнало да привлича всеобщото внимание. В сгъстяващата се здрачина пипалцата бяха престанали да процеждат вода за вечерята и главите на стъбълцата се бяха извърнали към разстроените родители. Трите девствени лели, закрепени в букет към един голям камък наблизо, изпаднаха в суматоха и започнаха любопитно да следят родителите.

— Крайно време е този сополанко да разбере какво е дисциплина! — ръмжеше родителят. — Само да ми падне…

— Но, мили… — изстена родителката.

— Привет, предци! — изпищя отнякъде отрочето.