«Пепелта на Рая»

В здрача 21-ва християнска ескадрила бомбардировачи се връщаше от много успешна акция. Бяха унищожили 400 000 езичници.

Наблюдавах как тежките машини кацаха една по една на военното летище в Александрия и как кардинал Понтини ги поздравяваше. Той стоеше на трибуната под огромния кръст, осветен със зенитни прожектори, и благославяше всеки самолет, който минеше покрай него. Беше поръчал всичко, с каквото разполагаше: чуваха се камбани, вееха се знамена, пееха хорове, пълна програма. Добра постановка за вечерните новини.

Ескадрата беше атакувала цели в крайбрежните части на Танзания. Там имаше по-големи градове, в които все още имаше хора. Не особено важни от военна гледна точка, но това беше по-скоро един психологически жест. Такъв масиран удар винаги се отразява зле на морала на врага.

С уморено движение изключих записа на доклада. Образът на спуснатия ми визьор на комуникационния ми шлем избледня, стъклото пак стана прозрачно и ми разкри невероятната красота около мен. Седях в море от жълти цветя, което се простираше до хоризонта. Цветята стигаха до бедрата ми, така че гледах само над тях. Бяха като разлюлян от вятъра океан. И в средата на този океан беше моят батальон. Втори батальон на четвърта полска въздушно кавалерийска дивизия, „Дивизията на Богородица“.

— Кавалерийски капитан Сикорски? Сър?

Марек, адютантът ми.

— Да си изкопаем ли позиции, сър?

— Не — казах аз. Знаех колко са уморени момчетата ми. От седмици се влачехме из Узбекистан. А преди това из Кашмир. И Азербайджан. Еритрея. Чад. Мароко. От години бяхме на път, бойците на Кръста. Срещу неверниците и техния джихад. Чат-пат в хеликоптерите, нали все пак бяхме въздушна кавалерия, но най-често бяхме пеша. С над 20 кг оборудване, оръжия, муниции, минохвъргачки, мини, набори за първа помощ, полеви олтари, библии, бронежилетки, каски. Под едно слънце, което изглежда от година на година ставаше все по-убийствено. Бяхме скапани.

— Не — казах пак. — Тук е сигурно. Изтребихме всичко до последната хлебарка.

Марек ме погледна учудено, после отдаде чест, стегнато направи кръгом и отиде да предаде заповедта ми.