«Домакиня»

Роуз Смолит бе щастлива, тя почти ликуваше. Свали ръкавиците, шапката си и обърна сияещ поглед към съпруга си:

— Дрейк, той ще дойде у нас.

— Ти пропусна вечерята — изгледа я съпругът й раздразнен. — Мислех, че ще се върнеш преди седем.

— О, няма значение. Хапнах нещо на път за вкъщи. Ама, Дрейк, той ще дойде у нас.

— Кой ще дойде тук? За какво говориш?

— Докторът от планетата Хоукин! Не разбра ли за какво бе днешната конференция? Цял ден обсъждахме това. Пристигането му е най-вълнуващото нещо, което би могло да ни се случи!

Дрейк Смолит отдръпна по-далеч от лицето си лулата и се вторачи първо в нея, а после в жена си:

— Обясни ми нещо ясно и точно. Когато казваш „докторът от планетата Хоукин“, да не би да имаш предвид хоукинианеца, който пристигна във вашия институт?

— Ама, разбира се. Кого другиго бих могла да имам предвид?

— И може ли да попитам какво по дяволите искаш да кажеш с това „той ще дойде у нас“?

— Дрейк, не разбираш ли?

— Какво има за разбиране? Твоят институт вероятно е заинтересуван от посещението, но аз не съм. За какво ни е то лично на нас? Това си е работа на института, нали?

— Но, скъпи — поде Роуз търпеливо, — хоукинианецът би искал да отседне в някоя къща. Някъде, където няма да го безпокоят с разни официални церемонии и където ще може да се настани удобно. Намирам желанието му за разбираемо.

— И защо в нашия дом?

— Защото къщата ни, според мен, е подходяща за целта. Запитаха ме дали съм съгласна да го приема и, честно казано — тя продължи малко сковано, — аз оцених жеста като привилегия.

— Виж какво — Дрейк зарови пръсти в кестенявата си коса и я разроши нервно, — имаме си удобно, малко жилище… така е! То не е от най-шикозните на света, но на нас ни върши чудесна работа. И като така аз не виждам къде имаме място за извънземни посетители.

По лицето на Роуз премина сянка на загриженост. Тя свали очилата си и ги сложи в калъфката им.

— Ще го настаним в гостната. Той сам ще я разтребва. Вече разговарях с него, остана много доволен от предложението. А ние ще трябва да покажем всичко на всичко гостоприемството си, да се нагодим малко към обстановката.

— Разбира се, само малко гостоприемство! Хоукинианците дишат цианид. Изглежда ще трябва просто да се нагодим към него, към цианида! — уточни саркастично Дрейк.

— Той държи цианида в малък цилиндър. Дори няма да го забележиш.

— И какво още няма да забележа?