«Нямам още шестнадесет години»

Тя продължаваше да държи на това. Шепнеше го вечер в обора след прекарания в царевичните ниви ден. Баща й тъкмо доеше една крава. Джон чуваше как млякото удря стените на кофата. Когато шумът спря, трябваше да се скрият в някоя празна конска ясла.

Той притискаше тялото й към дъсчената стена. Усещаше я мека, отпусната в ръцете си. Влюбен ли беше? Не знаеше. Струваше му се, че е влюбен.

През седмиците, докато работеше във фермата на баща й — помагаше при прибирането на есенната царевица — имаше моменти, когато бе искал да се ожени за нея. Каза й го.

— Ще се оженим ли? — попита той.

— Не — отговори тя. — Нямам още шестнадесет години.

— А другото? — каза той.

— Не. И това не — отвърна тя. — Още не — каза тя. — Нямам още шестнадесет години.

Нощем, в леглото, той мислеше за това.

„Много глупаво ще бъде да се оженя сега“ — помисли си той. Нямаше никакви пари, а и не искаше да продължава така — да си остане цял живот ратай.

Тя смайваше с отношението си към всичко това. Бяха разговаряли, Джон твърдо беше поставил въпроса.

— Хайде, нека — казваше той.

— Никой няма да разбере — казваше той.

— Хайде, нека само веднъж — умоляваше той.

Той говореше и говореше, преувеличаваше страданията си, болката си, безсънието си. Заплашваше да си замине.

— Моля те, недей — казваше тя. — Остани. Не е много време. Догодина ще стана на шестнадесет години.

Тя продължаваше да държи на своето. Беше нежна, с яркочервени петна на бледите си бузи. Устните й изкушаваха, очите й изкушаваха.

Беше необикновено пряма, не се изненада от думите на Джон, когато той започна да я увещава. Разбра го веднага.

Тя идваше да работи на полето заедно с Джон и с баща си.

Джон се бе хванал на работа във фермата. Беше есента на същата година, когато през пролетта се бе върнал от Първата световна война.

„Ще работя — помислил си бе той. — Ще започна каквато и да е работа, да кажем, за една година. Няма да харча моите си пари.“

През войната си беше спестил малко пари, скрил ги беше. Те не бяха много.

Войната, пътуванията, непознатите места, планините, морето, фактът, че живееш в чужда страна — всички тези неща го бяха направили неспокоен. Не знаеше какво иска.

— Искам я, но не ми се ще да се връзвам, все още не.