«Мародерът»

Ние браним Великия договор, но младото поколение, което покорява далечните звезди, много често не разбира това.

Обикновено те ползват услугите ни. (Къде е звездолетът „Харпсонг“, отдавна го очакват в космодрума?… Ще издържи ли новото кибернетично производство на планетата Оазис конкуренцията с фирмите от вече населените светове?… Появиха се бандити… Какво да правим със странните същества, на които се натъкнахме?…) Но щом им препречим пътя и им кажем: „Не може!“, в миг се превръщаме в корди, т.е. врагове.

В този смисъл типичен е случаят с мъртвата планета Сполука. Сега, след като е изминало много време — цяло поколение, Службата е готова да огласи истината и аз мога да разкажа за Майк Тревелян, Хуан Мърдок, Пушача, рижата Фаустина и за останалите, а вие сами решете кой е прав и кой не е.

По онова време Тревелян винаги прекарваше отпуска си на Земята. Нейната патриархалност успокояваше опънатите му до крайност нерви, а приключения си имаше предостатъчно по другите светове. Благодарение на това Тревелян естествено беше свой човек в мозъчния център на Службата, ако организация, действаща из цялата Галактика, можеше да има такъв. Ето защо той имаше много по-широка представа от мнозина свои колеги как стоят нещата със спазването на Договора. Посвещаваха го в твърде важни тайни.

Подозирам, че Тревелян се стараеше да използва всяка възможност да пие вода от изворите на човечеството, тъй като по-голямата част от живота си прекарваше под чужди слънца. И желанието му да бъде верен страж на Договора укрепваше с всяка изминала година.

Никой не можеше да го нарече педант. Плещест, чернокос, с орлов нос и очи с цвета на морска вълна, винаги готов да се усмихне, облечен по последна мода, той се наслаждаваше на всички житейски радости — от Бах до халба бира.