«Светещо мълчание»

Запомнете: всичко, което ще чуете, е най-голямата тайна от времето на Манхатънския проект. Ние опипахме живота ви докато още бяхте с опикани гащички.

Не, мамка му, не сме банда милитаристи, откачили от жажда за власт. Да не си мислите, че не искам да изкрещя истината на целия свят?! Но тя може да подтикне към война, да унищожи цивилизацията.

Надявам се вие като историк да разберете причините за нашето мълчание. Макиавели — това е символ на хладнокръвието и реализма… Чел съм книгите му, странна ми е вашата изненада. Да, моите знания по физика и математика ми позволяват да работя на „Астро“, но нима това означава, че съм пън? Много съм пътешествал, господине, и съм пропилял в музеите повече време, отколкото в кръчмите. Затова моите колеги от лунната експедиция ме гледаха подозрително. Не бяха роботи, но знаеха повече, отколкото може да побере една човешка глава.

Ако копнем по-дълбоко, те просто се страхуваха да си спомнят за „Мадоната край скалите“ от Лондонския музей; най-добрата Мадона, смаза всичките ми знания. Точно затова на генералната репетиция се опънах и реших да разкажа всичко, което знам по астронавигация.

Сигурно това раздразни Бейрдж. Между нас не е имало спорове. По това време „Бенджамин Франклин“ се бе разстиковал от орбиталната станция и се движеше към Луната. Бяхме великолепен екип от трима. Бейрдж — пилот и щурман, Ернандес — инженер, аз — механик. С управлението на кораба можеше да се справи един човек, останалите бяха за сигурност, всеки можеше да замени другия.

Летяхме по зададения курс и се радвахме на смаляващата се Земя. На фона на звездното небе Луната изглеждаше страхотно — тъпо е да вярвате на снимките…

В кораба беше такава тишина, че трябваше да си говорим непрекъснато, за да не откачим. Един от тези разговори помня добре, защото засягаше секретността на полета.

Земята висеше като сапфир сред мрака и звездите. Дългите бели потоци на северното сияние се развяваха край полюса като флагове.

— Май в полезрението е Русия — казах.

Бейрдж хвърли око на хронометъра и на висящото на стената разписание.

— Да — промърмори той, — през терминатора минава Сибир.

— Следят ли ни? — попита Ернандес.

— Сигурно — отговорих, на орбиталните им станции има добри телескопи.

— Много им пука дали ще се врежем в някой метеор…

— Ако се случи, едва ли ще страдат — съгласих се аз. — Но едва ли ще организират диверсия. Следят ни всички, които не ги мързи.