«Ланселот, рицарят на каруцата»

Любезна дама от Шампан1от мене пожела роман.Ще почна, над перото сведен,като човек изцяло предан,с каквото може в тоя святи с безкористие богат.Упрекнат ли го, че това ес едничка цел — да я ласкае,ще потвърдим и той, и аз:стои със знатност тя над нас,а и над всички дами тук,тъй както полъхът от югнад хладната априлска сприя.Повярвайте, не съм от тия,ласкаещите свойта дама.Да кажа: „Диамантът нямакак да не заслепи рубина,тъй както моята графинякралиците“ — ала защо,без мене истина е то.А всички нейни препоръкиса по-добри от мойте мъкии смисъла, избран от мен.Започва книга Кретиенза рицар на една каруца,след препоръките скрибуца перото,няма миг покой —и нищо не прибавя тойосвен усърдие и бдение.2И казва, че на Възнесение3бе двора крал Артур събрал,4тъй както редно е за кралс богата и красива свита.