«Жалби»

Кажи ми боже,кажи на твойто чедо,защо не може,в други свят ние да живеем,ами сме тука, в таз тежка Земяна мъки, болка и страдание,на глад без пукната пара.И лъжа е всяко откровение.Защо, кажи ми, Господи,на тия мъки ти обрече,защо хората — чадата твойте сина вечни мъки ти зарече.Отърви ме, Господи,от таз черна земя,прати ме в земите твойе си,или по-добре прати ме ти във ада.Как да гледам божичко, кажи ми,хора гладни и бездомни,хора скитащи в света,и кой? Никой ги не помни!И това е Господи,нищо от страданието,колко още, Божичко,има и в незнанието.Защо ли Господи, кажи,ни трябват тез пари?Не може старецът,работил цял животпари да му не стигати да влачи сноп по снопна своето добиче,жалко блеещоа страдиче,кое му нещо даваи на глад и смърт не го оставя.И други старци има,които с жал и сълзи,от деца си заем взимат.И последните ще станат първи.Но защо тогава, Боже,ние трябва тука мирни да стоими на всичко казват ни „не може,защото нямаме пари“.И тези хора много,които имат си пари,седят си мирно, мирно гледат,и не дават нищичко нали?Не дават Божичко,на мамино детенце,на хора, кои били са низички,и такива ще останат.А негърче от Етиопия,тъжно суче си от майка,а тя — клета, не остала,не за себе си — а за детето си се вайка.Колко млади хора, със талант,гледат Боже, звезда голяма,от коя повече го знаят —танца, или това да пеят.Пред очите ми са, Господи,много хора на страдание,и ето Боже, помогни,на тези милички без препитание —трепещи се да работятза някоя стотинка,у дома си чедо гледатс хляб едва и със водинка.Ето, гледах аз безпомощенкак преглъщат хората пред мен,и незнаех, Господи тогава,за да няма нещастни един твой ден.За това написах таз поема.Помогни на старец и детенце,моля ти се, Господи,на хора слаби и със дарба,или ослепи ме, Боже!Да не гледам аз това —не мож го издържи моята душа,но по-добре им помогни,за това те моля аз усърдно,помогни им, Господии ще седя си аз покорно,и тебе ще те възхваляповече, щом никой гладен не остава,и щом човешкото страдание,не зависи вече от парично състояние,и всеки — беден и богатима равен шанс да преуспеевъв любов и благодат! Информация за текста

© 2009 Стойо Тетевенски

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14142]

Последна редакция: 2009-10-16 12:00:00