«Двете кучета (Повест)»

Робърт БърнсДвете кучета Повест В земята, що от старо времепо името на Койл зовеме,в един прекрасен юнски ден,когато всичко тъне в лени кучетата вън се маят,и няма по кого да лаят,две псета, незаети, в дворасе срещнаха покрай стобора.Едното. — Цезар, псе, коетопри Милостта му бе заето,не бе от местно потекло,а бе от Севера дошло,където с бързите си шхунирибарите ловят моруни.Нашийник с букви и токички,и с ключ говореше на всичкиче Цезар беше просветени доста виден джентълмен.Той бе от древен род на лорд.Но, дявол, той не беше горди гледаше със интересна всеки кален селски пес.По дворища, гори, полетасе срещаше с различни псетаи с тях наравно по стъгдитеподпираше със крак стените.А другото не бе от род.То бе от простия народи като своя господарбе селянин и прост овчар.Стопанинът му, местен жител,с безгрижен нрав и съчинител,чудак, засмян и весел все,нарекъл Люат свойто псе.Под този прякор бил възпяндобрия пес на Осиан.На Люат гледаха с любов.Летеше той над всеки ров,не беше някой пес резглезен,със бяло на носа, любезен,той виждаше във всеки жителдругар, приятел, покровител.Със косъм лъскав като фраки с бял нагръдник като снягбе Люат весел и красив,и много мил и закачлив.И тъй: дружеха двете псета,търчаха в нашите полетаслед мишки, плъхове и другигризачи, птици и влечуги.И често подир дълъг пътприсядаха във някой къти като два добри съседаси отпочиваха в беседа.Кореха двамата другариЧовека — цар на всички твари.ЦезарМой Люат, тежка е съдбатана теб и твоите събратя.Аз зная богаташът какограбва честния бедняки всеки ар обработваемоблага с данъци и наем.А моят лорд се излежаваи ако пожелае, става.След туй звъни нетърпеливо,лакеят бърза мълчаливои веч е съобщил слугата:каретата е пред вратата.Прислугата навежда шия,излиза той, в една кесия —не къса някоя, бедняшка,а с дължината на опашка —напъхва кръглите монетис изсечени по тях портрети.Готвачът в къщи вечно тича,соли, вари, пече, подпича.Обслужва първо господата,но не забравя и слугата.Във къщи хранят и сегане само първия слугас рагу и сосове, но майдори последният лентяйу нас живее по-добреот тоя, който вън оре.А как орачът преживява —аз нямам даже и представа.ЛюатАх, Цезар, аз живея с тях,със тия, дето в пот и прахкопаят ями, рият, ринат,работят, без да си починат,орат земята с тежък плуг,разбиват камъните с чуки вечно хляб не им достигаза гладните им дечурлига.Доде е жив и здрав бащата,все имат къшей хляб децата.Но ако нужда някой пъти болести ги посетятили без хляб студът ги свари