«Белите лястовици ((Миниатюри))»

1. Една сутрин към десет в манастира пристигна мъж около петдесетгодишен. Беше висок, с гъста, прошарена коса, с измъчен външен вид. Той попита удобно ли е да отворим църквата, за да запали свещ — тази сутрин сънувал покойната си сестра. Послушницата взе ключовете на храма, поведе човека натам, а когато стигнаха до голямата метална врата, той каза: „Прощавайте, че не мога да ви помогна. От десет дни съм в близкия санаториум, предстои ми тежка операция на сърцето…“

Младата жена се вгледа в лицето му — хубаво, ала унило от предстоящето. Като чуваше далечния шум на колите по шосето, той поиска да сподели: „Не зная дори дали отново ще се върна в Пловдив при семейството си…“ Жената отвори вратата без усилие и предложи на мъжа да влезе пръв. Тя навярно можеше да остане безмълвна в храма, но като подаде свещите, каза: „Бог ви е пратил тук, защото ще ви помогне. Вярвате ли?“ Непознатият отвърна несигурно: „Вярвам, но лекарите не са обнадеждени, казаха ми всичко.“

„Бог може повече от лекарите. Когато поиска да спаси някого, Той намира начин да го предвести. По време на операцията ще ви го докаже.“

Тя за пореден път започна да разказва някои чудеса, които й бяха разказвали поклонници и които сама беше преживяла. Мъжът слушаше впечатлен, но допускаше, че жената преувеличава. Тя като разбра, че гостът не е убеден в случаите, за които науката няма обяснение, вярващата реши, че болният ще повярва по-лесно в думите на молитвеника. Тя взе книгата с твърдата подвързия, намери молитвите за изцеление на тежко болни хора и прочете една от тях. Отново не забеляза успех в душата на мъжа — страхът и отчаянието бяха оставили дълбок белег от думите на лекарите и той добави: „Положението е сериозно, не може да се оправи с молитви…“

Тя затвори книгата. Знаеше, че Бог най-често извършва онова, което думите не могат да обяснят за Него. Мъжът остана в тишината две-три минути, въздъхна дълбоко, благодари за отключената врата и молитвата, но не бързаше да си тръгне. След десетина минути, когато двамата отново бяха до масата за продаване на свещи и църковни икони, послушницата взе едно кръстче и го подаде на мъжа: „Вземете го, то ще ви пази по време на операцията и ще ви помага в бъдеще.“

Той веднага извади портфейла си и подаде банкнота — да заплати, но момичето се засмя: „Не, не, кръстчето е за здраве и добра участ, не струва пари. Моля ви само да се обадите, когато ви е възможно, че операцията е минала благополучно.“