(Български християни се приобщиха в една молитва с богомолци от цял свят в Тезе. 17 денонощия нон-стоп по свети места на Европа изминаха като 17 мига от лятото)
Монашеското братство в Тезе, Франция, и тази година покани християни от България. Представители от Православната, Католическата и Протестантската Църква у нас участваха в активния молитвен живот на хиляди християни от целия свят. Тук всяка неделя пристигат младежи и девойки от петте континента, за да открият или преоткрият смисъла на живота си в молитвена тишина и разговори с новите си приятели. Те остават в Тезе една седмица, до следващата неделя, за да се обогатят и отнесат своя придобит молитвен опит в родината си.
Българските участници от Православната църква получиха за това пътуване благословението на Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан, който е бил в Тезе, живял е с братята там и е оставил добър спомен сред тях. „Още помня неговият мелодичен глас“ — каза за митрополита бащата на комуната в Тезе брат Роже Шутц.
Голямата икона на Божията майка върху предното стъкло на автобуса ни и табела София—Тезе—София трябваше да подскаже на балканските митнически контрольори, че групата от 57 човека не е туристическа. Потеглихме сутринта на 9 август 1998 г. Подобни пътувания в миналото са наричани поклонения по свети места, ала още на сръбска територия от самите пътуващи по микрофона се чуха въпроси: „Може ли да има свети места извън онези, по които е вървял Христос? Ако съществуват такива, не са ли те само в Света Гора и Православна Гърция?…“ Отговорът трябваше да се получи по време на пътуването ни през цяла Италия, Франция и Австрия. Повече от 4 хиляди километра за вярата. 17 дни и нощи нон-стоп.
С ПЕРО ОТ ГЪЛЪБПлощадът „Сан Марко“ във Венеция е център на чуждестранни гости от най-ранни векове, когато е съществувала Венецианската република. През 827 г. местни търговци пренесли от Александрия мощите на св. евангелист Марк, а от X век над тях започнало изграждането на огромен храм, който непрекъснато се възобновявал. Малцина се досещат, че петте купола на „Сан Марко“ са в източен стил, защото под тях се намират тленните останки на светеца, наречени „Първо съкровище в Александрия“. По внушителност и монументалност съборът дели слава с най-известните християнски храмове. Романтизмът на града го превръща в привлекателен център за мъже и жени от различни нехристиянски религии, пристигнали и като туристи.
Комментарии к книге «Църквата на третото хилядолетие», Мариана Тинчева-Еклесия
Всего 0 комментариев