«Да настигнеш орела»

— Внимавай, не отлитай много далече! — Момчето кимна и веднага забрави наставлението. И как не! Слънцето грее, мама се грижи, всичко е наред и няма какво повече да се мъдрува.

То стоеше на покрива на къщата, напрегнато като тетива. Глезените и китките му бяха обхванати от лъскавите гривни на малки двигатели, а шлемът и широкият колан на антигравитатора го правеха да прилича на звездолетец — също такъв стегнат, мъжествен, екипиран. Чувствуваше, че и мама му се любува.

— Мили, чу ли какво ти казвам!

— Ех, мамо…

Момчето обидено подсмръкна. Примижало от слънцето, то застана в стартова поза. Ето така! „Екипажът е готов, капитане! Ест, капитане! Отлитаме в Пространството, капитане!“

Какво общо има тук мама?

Старт!

Сякаш нечия ръка меко и властно го прихвана под краката, повдигна го, така че от тила до петите го полазиха студени тръпки и — ух! — сърцето му учестено затуптя, когато плоският покрив, мама на покрива и дърветата около къщата плавно и бързо започнаха да потъват надолу.

Те се смаляваха, сякаш се свиваха, а светът наоколо, отдалечавайки хоризонта, се разширяваше. Въздухът стана осезаем и зрим. Той приятно струеше край вертикално устремилата се фигура на момчето и прозрачен, ободряващ, слънчевосин, изпълваше всичко от единия, губещ се в далечината край на Земята, до другия. Леко небрежно и гордо момчето помаха на майка си. Сега тя беше станала съвсем мъничка. Земята се отдалечаваше все повече, ставаше плоска, багрите й загрубяваха, наливаха се с мътна синева. Такава Земята никога не му се харесваше. То наведе глава, биодатчиците на шлема уловиха безмълвната заповед и ето, вече се рее, снижавайки се към проблясващото сребро на далечното езеро.

Предишният антигравитатор, с който си служеше, когато беше на пет години, леко шумеше при полет, а този нов „Икар“ е абсолютно, дивно беззвучен. Нито ръката, нито кракът ти увисват във въздуха, както ставаше преди — мечта, а не машина!

Но какво толкова особено има тук? Вчера хубава машина, днес отлична, утре още по-съвършена, иначе не би и могло. Нали и машините стават възрастни.

Близо до Земята отделните въздушни потоци станаха по-осезателни. Тялото се плъзгаше в струите; ту по-топли, ту по-хладни, нагоре-надолу, като от хълм на хълм, като от вълна към вълна. Доволно, момчето замижа.