«Купе втора класа в международния влак»

В 19. 29 часа вратата отвори красиво момиче, запъхтяно от тичане. Стовари раничката от раменете си, отпусна се на седалката с номер 52 и не успя да успокои нито чаровната си усмивка, нито дишането. Мъжът до нея, някъде около шейсет, намести спортната шапка върху главата си, погледна ръчния си часовник и рече шеговито: „Не е трябвало да тичате толкова. До тръгването на влака има цяла минута!“ Красивото миньонче отправи плаващи очи към непознатия, закашля се бурно и отговори на всички: „Направо се телепортирах! Не успях само да купя цигари, така че не знам какво ще правя до Плевен. Отивам при татко, защото свърших парите и от вчера съм болна. — малката спря за миг, но продължи доброволно: — На работа съобщих, че тази седмица не мога да танцувам, нека играе какичката мулатка!“ — Беше със самочувствие, възбудена от болестта или от друго преживяване. Бързо извади от джоба на дрехата си малък телефон, набра номер и след включването съобщи телеграфно на някакъв Ачо, че в момента се намира във влака, взела е от гардероба неговата раница; ключът на квартирата е в отсрещния апартамент… Мъжът до нея поклати глава, че разбира за какво става въпрос от разговора …