«Когато ангели пътуват, слънцето изгрява»

Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти — наш ваятел, и всички сме дело на Твоите ръце.

На 31 май сутринта времето в Хамбург беше облачно, ръмеше дъжд. Но когато по въздух, суша и вода тук се събраха стотици хиляди християни от цял свят, стана светло. Следобед при откриването на празниците „Католикентаг — 2000“ на площада пред общината изгря слънце. Така мнозина повториха старата германска поговорка: „Когато ангели пътуват, слънцето изгрява.“

Съдбата направлява живота на Хамбург по мащабите на вечните градове. През XII век Фридрих Барбароса му дава права на пристанище на Елба, а през следващите столетия тук се изсипват богатства от далечни земи. По-късно само за пет години (1806–1811) войските на Наполеон превръщат по-голяма част от аристократичния блясък в руини… Въпреки пораженията, Хамбург има пулс на състезател: високи амбиции, динамично развитие, световна класа. Хиляди моряци, пристигнали от близо и далече, пожелали да останат тук завинаги. Португалски, холандски, испански, датски, китайски граждани закупували земя, изграждали жилища в своя национален архитектурен стил, който и до днес придава колорит на града. Втората половина на XIX век е време за въздигане и разцвет на културни и научни институти, на храмове и паметници…

Днес градът брои близо два милиона население, поддържа 316 линии с големи пристанища на света и приема повече от 16 хиляди кораба годишно… През последните години на XX век той е не само търговско, финансово, научно средище, но и космополитен център за разнообразни световни срещи и изложения. Неслучайно и християнските празници „Католикентаг — 2000“ тази година се проведоха в Хамбург. За целта световният град беше отбелязан върху фотос на земното кълбо със стрелка — тук се случва нещо значително!