«Защо, Господи?»

„След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга — книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.“

Старицата в леглото отлепи едното си око, после другото, вдигна глава от възглавницата и каза: „Искам да ям!“ Около нея се бяха събрали децата й, внуците, племенници, близки, тъй като за пореден път изглеждаше, че възрастната госпожа е на път за отвъдното. Вместо последен издъх или прощални думи към всички, тя изговори ясно и заповедно: „Искам салата от домати и печени пиперки, искам бекон с кашкавал; за десерт — пъпеш.“ … Не си даваше сметка, че е април. Плодните дървета се обличаха в цветове, а зеленчуци отглеждаха само в парниците. Синът й реши, че трябва да изпълни и това желание на майка си, затова даде пари за специалната вечеря на жената, която се грижеше за болната. Белослава бързо наметна връхна дреха и тръгна към най-близките магазини да пазарува. Докато слизаше по стълбите се сети, че на 90 годишния си юбилей баба Кремена беше казала, че ще живее до сто! От тогава бяха изминали само две години, в които старицата губеше памет, говореше неясно, в други случаи изглеждаше бездиханна; после отново „възкръсваше“, та вече изглеждаше напълно възможно след години да угаси сто свещички… Бела влезе в първия магазин, купи домати и пиперки, но там нямаше пъпеши. Тръгна по централната улица да търси други магазини за плодове, но тези есенни плодове не се намираха лесно. Качи се на тролея, за да отиде на пазара…