«Автопортрет с молив и гълъб»

Преди десетина години в едно предаване — „На църква в неделя“ по програма „Христо Ботев“, водещият предаването Светослав Цветков ме помоли да се представя. Не успях да кажа нещо повече от това, че съм родена през януари 1950 г. в Плевен… Мълчанието в опита за автопортрет не беше внезапен смут пред микрофона, а неведение — как може да се представи човек, прехвърлил петдесетте? До своите тридесет той е мислел, че може да покори света с магическа пръчка; на петдесет е разбрал, че не може да покори дори децата си; на седемдесет не иска да признае, че е победен и вече трябва да се подчинява…

Има още няколко неясноти — какво точно е човекът: данните от личната му карта, телосложението, домът със семейството, работата или… мисленето? Съвкупността от тези неизмерими величини дава една относително вярна оценка: човекът е това, което ще се пази като спомен от него поне сто години след отминаването му от живота. Кой има смелостта да твърди, че е любимец на времето и хората? Със сигурност може да се каже, че мерната единица в собствения автопортрет не е същата с онази, която другите хора прилагат към нас: човек има склонност да премълчава недостатъците си, а околните му виждат и коментират най-често тях.

На 40 години открих, че Христос съществува. Влюбих се в Него, поисках да се отрека от себе си, за да приличам на Него и да извършвам само полезното, спасителното за хората! Намерението беше чудесно, но много скоро разбрах, че е неизпълнимо: то е свойство на вечния живот, който е присъщ и подвластен само на Бога. Ако човек изцяло се отрече от себе си, той не би могъл да съществува дълго; все някой предател ще го прегърне и ще го предаде на смърт. Пък аз не искам да бъда жертвено агне. Какъв е смисъла да бъда изядена от вълци, ако във вените ми все още тече страст да убия хищника? Да, това съм аз — искам да убия хищника, злосторника, клеветника, егоиста, лицемера, предателя Юда. Ала когато погледна в огледалото, виждам някой от профилите му в своя портрет и тогава се моля на глас: „Господи, бъди милостив към мене, грешната и недостойната!“