«Решението на д-р Кайбер»

В нашия билярден клуб веднъж подхванахме разговор за възможността да се извърши напълно недоказуемо убийство. Темата е съвсем банална и аз не разбирам защо някои проявяват толкова голям интерес към нея. Едни твърдяха, че няма нищо по-лесно от това; други точно обратното — че следи и улики винаги остават. Няма смисъл да повтарям аргументите им. Ще кажа само, че когато надделяха онези, които твърдяха, че няма абсолютно недоказуемо убийство, се намеси и Джоркинс:

— Аз май съм споменавал за доктор Кайбер, мой стар познат. Той, нещастникът, вече не практикува, затова няма да издам никаква тайна ако кажа, че той наистина извърши абсолютно недоказуемо убийство. Трябва да се признае, че този тип деяния бяха в стила му. От което изобщо не следва, че беше убиец, не бих казал такова нещо за него. Факт е обаче, че такъв сорт хора се съветваха с него и той, като човек с изобретателен ум, им помагаше. Помагаше главно на престъпници да се измъкват, а ако изпаднат в беда, започваше да усуква закона, за да ги измъкне. В случая, за който ви разказвам, в началото отказа, тъй като молбата ни нарушавала както собствените му принципи, така и закона. Тогава обаче вдигнахме цената и той се реши.

— Реши се на какво? — попита Тербат.

— Ще ви разкажа — продължи Джоркинс. — Имаше един тип с безупречен английски, истински документи и всички основания да живее в Англия. Костелив орех, веднъж някой го нарече немец и трябваше да плати много пари за нанесени морални щети. Казваше се Норман Смит. Този Смит имаше мотоциклет и обикаляше по шосетата, особено около летищата, без да излиза от пътя и без да прави нищо подозрително, поне на пръв поглед. Така научаваше много и веднъж разкри тайна, засягаща самолетите, много важна тайна… Беше през 1938 година.

— И какви бяха тия самолети? — пак беше Тербат.