«Караджата»

906


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Иван ВазовКараджата

И търсят духа на Караджата!

Ботев

Бунтът бе помазан. В горските усои

паднаха убити всичките герои.

Сам Хаджи Димитър между них оста,

защото числото надви храбростта.

Първото движенье, първата дружина

дойде като буря, като сън премина —

метеор невиден в една тъмна нощ.

Букаците диви трепереха йощ

от гърма на боя, от таз нова дума:

„Свобода“, що мина из тяхната шума,

и екът разнесе като един дъх

от урва на урва и от връх на връх,

дето снегът мята бяла си покривка.

Юнаците спяха без гроб, без завивка,

на връх планината. Ни един от тях

боя не остави, не усети страх,

защото когато Дунава минаха,

кръстосани саби мълком целуваха,

защото на всички в гордите души

свободата сила и кураж внуши.

Командата беше: на месо удрете!

Лозинката беше: момчета, умрете!

И гордият Ванков издигаше с гнев

из дима високо свиления лев.

И смъртта беснейше на сганта из роя,

и стотина турци паднаха във боя.

Пашата уплашен и с навъсен лоб

изпрати сто пушки срещу един роб,

и хиледи вълци срещу една чета,

минала кат сянка по тия полета…

И момците наши умряха със чест…

Мидхад1 бе доволен от такава вест.

В тоя час вълците, кои мърша търсят,

с крак гърди им ровят и меса им късат;

и гладните орли, оплескани с кръв,

в мъртвите им очи удрят своя клъв;

и мухите златни в бръмчащи рояци

лакомо налитат немите юнаци,

изложени голи под слънчевий жар.

Мидхад бе доволен. Пантер див и стар,

той бе победител. И снага му гнила

потръпна от радост. Той дигна бесила

по всичките ъгли и настана плач:

и тръпки побиха бедният орач

пред тия плашила нови и проклети.

Децата пищяха от ужас обзети,

и горките майки дишаха едвам,

дорде да познаят кой се люшка там.

Страхът беше общи. Тъмниците бяха

наблъскани. Вредом младежи висяха:

едни вряха в гръчки, други с образ син,

трети — от страх мъртви — жълти като смин,

сякаш бе настала смърт и черна чума.

Брат не смейше с брата дума да продума,

синът от баща си трепереше бляд

измяната — призрак из тъмният ад,

шушнеше зловещо и ужасът сейше,

въжето неспирно се с нещо люлейше.

Комментарии к книге «Караджата», Иван Вазов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства