«Шърли»

През последните няколко години северната част на Англия беше залята от множество курати — като дъжд се посипаха те по хълмистите земи в тази част на страната. Всяка енория си има по един, а и по повече от тях. Те се намират в онази ранна възраст, която прави хората активни и ги зове към добри дела. Но не годините на близкото минало ще бъдат обект на нашето внимание — ще се върнем към началото на това столетие. Току-що отминалите дни, дните на нашето настояще, са потънали в прах, прежурени от слънцето, сушави и безплодни; ще пропуснем пладне в забравата на сладка дрямка, ще прекараме следобедните часове, унесени в сън, за да ни се присъни зората.

Ако тези встъпителни слова те карат да очакваш някаква романтична история, драги читателю, то ти никога не си бил на по-грешен път. Може би очакваш сантименталност, поезия, бленуване? Или пък страсти, пориви, мелодрама? Обуздай чувствата си, снижи пламъка на надеждите си. В ръцете си държиш нещо правдиво — нещо, пропито с хладен разум и реалност; нещо, лишено от романтика като понеделнишко утро, когато всички трудови люде се будят с мисълта, че трябва да стават и да се залавят за работа. Далеч сме от мисълта, че известно вълнение няма да погъделичка небцето ти, особено към средата и края на угощението, но е съвсем сигурно, че първото блюдо, поднесено на масата спокойно може да бъде консумирано от някой католик — а дори и англокатолик — на Разпети петък през Страстната седмица, защото то ще бъде студена леща с оцет и без олио, клисав хляб с горчиви подправки и без помен от печено агне.

Както казах през последните няколко години северната част на Англия беше залята от множество курати. Но през хиляда осемстотин и единадесета — дванадесета година този благодатен дъжд още не се беше изсипал — младите свещеници бяха малко на брой, нямаше я пасторската помощ, нито пък Дружеството на свещениците[2] които да протегнат ръка на стареещите пастори, като им предоставят необходимите суми за платата на някой млад и изпълнен с жизнени сокове техен колега от Оксфорд или Кеймбридж. Днешните приемственици на апостолите, ученици на доктор Пюзи