В един момент вече си помислих, че те няма да излязат, и почти пожелах да не го правят. Бях сварил съвсем неподготвен Джим Пайндър, а това никак не му хареса. На него му беше пределно ясно че ще получи порцията си олово в стомаха само да посмее да мръдне.
И те пристъпиха бавно отпред, като държаха ръцете си далеч от револверите си. Прекрачиха неохотно; много им се искаше да се сбият, но не им държеше.
Единият от тях беше едър мъж с черна коса и синкавочерна брада. Другият имаше плоското и жестоко лице на апах.
— Ами ако бяхме излезли стреляйки? — запита чернокосият.
— Тогава щяха да ви погребат преди залез слънце — усмихнах му се аз. — Ако не ми вярвате, защо не пробвате?
Не ме познаваха, а и аз бях напълно готов. Беше им ясно, че зад думите ми се криеше опитът ми, придобит през дългия път, но не бяха сигурни къде свършваше блъфът ми и къде започваше смъртоносната игра.
— Наистина си бърз — обади се Пайндър, — но я си представи какво би станало ако се намесех и аз?
— Бях готов и за теб. — Усмивката ми го вбеси. — Ти щеше да получиш първата порция олово, после чернокосия, и накрая — аз посочих към апаха — вашето приятелче тук. Той щеше да е най-трудният.
Думите ми определено не се понравиха на Джим Пайндър, нито пък аз. На всичкото отгоре той имаше и допълнителен проблем.
— Направих ти предложение.
— Пет пари не давам за предложението ти.
Устните му се превърнаха в тясна бяла цепка; не бях виждал до този момент колко много омраза могат да съдържат човешките очи. Бях го превърнал за смях пред хората му.
— Тогава си обирай крушите. Присъединиш ли се към Макларън, ти си мъртъв.
Когато човек е млад, дяволът обикновено надзърта от очите му. Тогава бях млад и буен, и съзнавах, че ще е по-добре, ако си държа езика зад зъбите. Но мен ме беше обзело опияняващото веселие на младостта и непобедимото желание за веселба, като изобщо нямах намерение да преглъщам каквото и да било оскърбление.
— Защо да чакаш чак онзи момент? — изсмях се аз в лицето му. — Засега не съм се присъединил към никого, но си добре дошъл всяка минута когато ти се достреля.
— Няма да живееш дълго.
— Няма ли? Е, добре, обещавам ти да хвърля най-голямата буца пръст когато започнат да те засипват в гроба.
След тези думи отстъпих встрани и изгледах Пайндър право в очите.
— Ти си пръв, amigo, освен ако решиш да не го правиш на въпрос.
Комментарии к книге «Сребърният каньон», Луис Ламур
Всего 0 комментариев