С известни опасения огледах външността си, която действително не изглеждаше като за отбрано общество. Мокасините с времето бяха зяпнали чистосърдечно, легинсите лъщяха от мазнина, понеже на «трапезата» имах навика да ги ползвам за салфетка, чувалоподобната кожена риза ми придаваше достолепния вид на малтретирано от ветрове и пек бостанско плашило, а бобровата шапка, покриваща главата ми, беше изгубила по-голямата част от космите си и явно бе завързала, в свой ущърб, интимно запознанство с разните там лагерни огньове.
Но пък в крайна сметка не се намирах на паркета на някоя опера, а между Блек Хилс и Скалистите планини. Впрочем не ми остана и време да се кося, защото още не бях свършил със своя самоанализ и ездачката спря пред мен, вдигна дръжката на камшика за поздрав и извика с дълбок, чист, сонорен глас:
— Good day, sir![6] Какво смятате да намерите, че толкова сте се заоглеждали?
— Your servant, mistress![7] Закопчавам си ризницата, за да не би нещо да пострадам под изпитателния поглед на красивите ви очи.
— Нима човек няма право да ви гледа?
— Напротив, напротив, стига да ми дадете разрешение за ответен оглед.
— Ще го имате.
— Благодаря. Тогава нека се разгледаме според сърдечното си желание, при което аз ще се отърва с по-малко от вас. — И завъртайки мустанга си на задните крака, прибавих: — Тъй, ето, че ме имате на кон и в естествена големина! Как ви харесвам?
— Почакайте малко и първо огледайте и вие мен! — отговори тя засмяно, вдигна кобилата на задните крака и ми се представи с дръзко обръщане по същия начин, по който го бях сторил и аз. — Сега представянето е пълно и кажете първо вие как ви харесвам.
— Хм-м, нелошо, най-малкото ми изглеждате достатъчно добре за това място. А аз?
— Горе-долу бива! От всичко най-добър е конят.
— Вие сте дама, следователно имате право. И изобщо вашето присъствие посред прерията така ме обърква, че не намирам необходимите думи да ви внуша по-добро понятие за моята красота.
— Посред прерията? Значи не сте тукашен?
— Какъв въпрос… в пущинака!
— Ако ме последвате, ще видите колко голям е този пущинак.
Комментарии к книге «Олд Файерхенд», Карл Май
Всего 0 комментариев