«Мансардни мечти»

Елисавета Багряна Мансардни мечти Тази нощ моята мисъл лети като огнена комета        в междузвездното пространство.Тази нощ моят копнеж опасва кано Млечен път земята.        О, това възнесение на поета,        това лирическо пиянство,тази неутоленост на душата!Защо ми даде това тяло и този безпределен дух, о боже?        Тази жажда за всички морета,        този глад за петте континента,        това сърце за всички раси на земята                        — за врага и брата?Къде и как да избягам от собствената си кожа —        аз весталка, мегера и дева,        аз, бедна дъщеря на Ева?Вечно ли ще нося като охлюва на гърба си                        черупката на ористта си?Никога ли няма да видя белите северни сияния,да прелетя над тропиците и Атлантика?Никога ли няма да стъпи кракът ми по островите на Океанияи да потъне погледът ми в южните съзвездия на Пасифика?Защо не мога да застана пред гишето на пътническото бюро,        дето пъстрата карта на земята        виси опъната на стената        като кожата на одрана пантера,да вдигна ръка спокойно и самоуверено,да опиша една безконечна крива линия с малкото си перо,да кажа: — Дайте ми билет за този рейс! —                И да потегля с първият експрес…Но аз не съм американски милиардер, колониален плантатор,златотърсач, мошеник, фалшификатор.        Не съм англичанин-турист,        моряк или авиатор,        нито знаменит артист,        нито „звезда“, нито дори „мис“…Казват, божа искра в мене тлее,но, знам, която ме е залюляла, тя ще ме и долюлее:                ще живея като всеки безприютен бохема,                който мечтае да напише гениална поема,        и ще предам богу дух като всеки български поет,        като завещая: на хазайката някой неизплатен наем,на другарите — някой абонамент и дребен заеми на поколенията — някой и друг вдъхновен ред,неутоления си глад и жаждаи философския въпрос: защо човек се ражда?Вие, които ме разбирате и обичате,когато умра, недейте да ме оплаквате и кичите.Сложете ми наместо постеля картата на земното кълбо,наместо покров — картата на звездното небо        и напишете:        Спи мирно между земята и небето,        бедни поете. Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11742]