«Словенски вечери»

Елисавета Багряна Словенски вечери

1

ЧУДНИ ВЕЧЕРИ във Викърче, когато селската камбана звучно отзвънява и бучи призивно пълноводна Сава — майка, мащеха и дойка на полята. Плахо пламват първи светлинки в къщята, хълмове се изострят, потъмняват и вечерницата ярко заблестява над Триглава, издигнал лоб в далечината. Бди той мъдро над прекрасната Словения — залюляла в скутовете си зелени първа рожба — радост в бури и неволи. Бди и бащиното му благословение прозвъняват всички църквици, проболи с тънки шипове небето на Словения.

2

ОТ ВРЪХ НА ВРЪХ, от хълм на хълм, от дол на дол откликва се вечерен звън стогласно в безбрежността на тази вечер ясна, в която всеки шум и глъч би бил разкол. От връх на връх, от хълм на хълм, от дол на дол вървим, вървим и гледаме прехласнато огньовете на залеза, що гасне, разперил над Триглав коралов ореол. И там, от хълм на хълм, от връх на връх, в забрава, с издигнати, просветнали чела, една безкрайна върволица преминава. Един народ смирен, израсъл в теглила, с една съдба, немайчински корава, дълбае в хребета гранитен — стъпала!

3

И АЙДАТА ПОЖЪНАХА, откараха. Покорен опъна кърът нови, тъмно-писани кенари. В една нощ само побеля Триглав и се затвори, и лумнаха в горите жълтоалени пожари. Ти, мой зелен оазис на безгрижност и отмора, вий, гостолюбни хора, тихи, предани другари, вий върнахте ми пак съня, звездите и простора след толкова беди, що лиха орис ми стовари. Но дните се изнизват, скъсан наниз в мойте пръсти, и утре мен не ще ме има вече в тази къща, но този път, под сянката на тези клони гъсти. Ще ида там — де спомените чакат, черни кръстове с разтворени ръце, и грижата е вечно съща, — отдето бягам — и където винаги се връщам!

Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-05-23 09:30:00

Оглавление

.

Реклама на сайте