«Из Летопис на Света»

Константин БалмонтИз Летопис на Света 1 Там, над нея, там самотнастранна светлина мъжди,сякаш мъка по живота,онзи — пълния с беди.Там, под светлина прощалнаи край приказния път,недоволни и печалнибледи сенки се тълпят —сенки на онези, детосъс молитви и със мъстсе стремяха към небето,а лежат в студена пръст,разбунтувани навекиот сковаващия хлад,и изчезнали полекав другия, отвъден свят.2 Лес, потънал в сън.Сякаш в гроб вторачен,някъде навънстене бухал мрачен.Алена луна.Смърчове стаени.Гробна тишина.Само бухал стене.Спи лесът превит.А сънят му — чуден.Някой е убиттук, в леса безлюден.3 Преди хиляди лета,под звездите умълчанибрата срещнал брат1 в нощта —сам на горската поляна.Брата срещнал брат в нощта,смътно потреперал мракът.И на райската вратадълго-дълго ангел плакал.4 И хиляди ангели, гении на светлината,скърбели в небето над сънните тихи поля,от бога те отговор чакали, а в небесатазвездите най-ясни се скрили зад гъста мъгла.Но господ не казал защо позволил престъпление,в пространството падали хиляди нощни звезди,разбрали, на тях че е съдено за изкуплениеда дишат и тръпнат над черните хорски беди.5 Погребален — въртят — хоровод2милионите сенки отново.И изчезват народ след народв светлината на блатни огньове.Не разбират безумците днес,че кръгът е затворен отдавна,че измамна и призрачна весте миражът в пустинята равна —че освен лудостта и страсттаима друго, най-висше блаженствопървозданната красотаи вселенското съвършенство.Прелестта да проникнеш с любовв същността на света не разбирати не чуват неспирния зови възторга велик на всемира.6 Стъпкахме цветята като летен зной,щастието има пътища безброй.Светеха ни ярко слънце и луна,но ги няма вече — мрак и тишина.Стъпкахме цветята и ги няма днес,в облачните бездни — ни звезда, ни вест.Пътища различни водят към смъртта,щастие желахме, срещнахме скръбта.7 Спи лесът стаен.Стихнали дървета.Някой е ранентази нощ в сърцето.В мрака към вълнасе стреми вълната.Сянка на женастене в тишината.Спи лесът стаен,стон нощта изпълва.Във вира студенсянката потъва.8 Русалка събуди се тя.Със злачни очи се огледа.На дъното, право в калтапогреба си рожбата бледа.Детето се мята в тъма,бълнува за слънце свободно.Русалката волно се смявъв своето царство подводно