«Един извод»

Константин БалмонтЕдин извод Светът най-сетне ми е ясен,кои сме, от какъв сме сой.С единството му съм съгласен,и целият Всемир е мой.Стихиите му аз познавами всяка дума, всеки знак.Тук не за пръв път преживявам,а жива е душата пак.И тук сред старите планетисъздателят на нови бях.Възраждането под небетои чародейството възпях.Метала, без да се отчая,аз хвърлях в бляскавата жар,че и в началото, и в краяе силен, който бил е стар.Аз знам, че има и забрава.Но ми е сладко — ням, без глас,нещата да доразгадавам,да мразя и обичам аз.Прекрасна и завидна орис —свободен и в окови бях.О, аз съм волността в простора,живот и смърт, и страст, и страх.Не само хармоничност криевитиеватият ми стил —ако поискам ще убия,а може би съм и убил.Но идва време на надежда,пронизва спомен мрака пуст,скиталчествата ме отвеждатпри ясноликия Исус.При онзи, който уж не страда,а страдайки за всички, тих,от нищите души създадеблестящ и мелодичен стих.Той, кротък като дъх на птицаили жесток от векове,звучи в звъна на броеницаи в мелодични редове.Съчувствен, многолик и властен,той среща с весело лицеонези, дето с порив страстенвървят след своето сърце.Смъртта му, хора, забравете!Не вярвайте, че е разпнат!С усмивка нежна на лицето,той силен е, богат и млад.Красив и мъдър, и спокоен,светкавиците укротил,той, привлекателен и строен,ни води вечно към Април.Той гледа как препускат леко,как тътнат мълнии в нощтане някакви си двайсет века —от вечността във вечността.Дали е с ризница на пътя,или облечен във хитон?Но звездният печат е скътанв най-страшния и тежък стон.Той на земята изумруднапредрече радост и беда,извършил първото си чудо —направил вино от вода.Бездънно някакво значение,след зимата събудил Май —разбойника за миг мъчениетой взе във вечния си Рай.Пороят звезден на просторане подкопава брегове —гласа му там търсете, хора,приема той и врагове.Не с дяволски, с черти ХристовиЧовекът е възнаграден,и ако удря и злослови —за кратко той е заслепен.И ако дяволска прокобаго стигне в дългия му ден,потърсил мъст, скован от злобаза кратко той е заслепен.Той с пламъка на свойта яростна себе си вреди, вбесен,във маранята на Кошмара —за кратко само заслепен.И този миг ще се протакапрез идни дни и времена,но някой ден ще рухне мракътв божествената Светлина! Информация за текста

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

Константин Балмонт

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание: