«Един извод»

Константин Балмонт Един извод

Светът най-сетне ми е ясен, кои сме, от какъв сме сой. С единството му съм съгласен, и целият Всемир е мой. Стихиите му аз познавам и всяка дума, всеки знак. Тук не за пръв път преживявам, а жива е душата пак. И тук сред старите планети създателят на нови бях. Възраждането под небето и чародейството възпях. Метала, без да се отчая, аз хвърлях в бляскавата жар, че и в началото, и в края е силен, който бил е стар. Аз знам, че има и забрава. Но ми е сладко — ням, без глас, нещата да доразгадавам, да мразя и обичам аз. Прекрасна и завидна орис — свободен и в окови бях. О, аз съм волността в простора, живот и смърт, и страст, и страх. Не само хармоничност крие витиеватият ми стил — ако поискам ще убия, а може би съм и убил. Но идва време на надежда, пронизва спомен мрака пуст, скиталчествата ме отвеждат при ясноликия Исус. При онзи, който уж не страда, а страдайки за всички, тих, от нищите души създаде блестящ и мелодичен стих. Той, кротък като дъх на птица или жесток от векове, звучи в звъна на броеница и в мелодични редове. Съчувствен, многолик и властен, той среща с весело лице онези, дето с порив страстен вървят след своето сърце. Смъртта му, хора, забравете! Не вярвайте, че е разпнат! С усмивка нежна на лицето, той силен е, богат и млад. Красив и мъдър, и спокоен, светкавиците укротил, той, привлекателен и строен, ни води вечно към Април. Той гледа как препускат леко, как тътнат мълнии в нощта не някакви си двайсет века — от вечността във вечността. Дали е с ризница на пътя, или облечен във хитон? Но звездният печат е скътан в най-страшния и тежък стон. Той на земята изумрудна предрече радост и беда, извършил първото си чудо — направил вино от вода. Бездънно някакво значение, след зимата събудил Май — разбойника за миг мъчение той взе във вечния си Рай. Пороят звезден на простора не подкопава брегове — гласа му там търсете, хора, приема той и врагове. Не с дяволски, с черти Христови Човекът е възнаграден, и ако удря и злослови — за кратко той е заслепен. И ако дяволска прокоба го стигне в дългия му ден, потърсил мъст, скован от злоба за кратко той е заслепен. Той с пламъка на свойта ярост на себе си вреди, вбесен, във маранята на Кошмара — за кратко само заслепен. И този миг ще се протака през идни дни и времена, но някой ден ще рухне мракът в божествената Светлина!

Информация за текста

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

Константин Балмонт

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00

Реклама на сайте