«Рубайят»

Омар ХайямРубайят 1 На философите не станах мил,но види бог дали съм съгрешил.Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,дори не знам защо съм се родил!2 О, колко мъдреци поглеждаха с печалкъм тоз и онзи свят; и що? — Без жалотнесе ги смъртта; безсмислени пророци —днес тяхната уста е пълна с кал.3 Ще дойде краят, но кога — кой знае?Да пием вино — истината май в това е.Не си лоза, глупако: от пръстта —едва ли някой ще те откопае!4 И все пак истина е, вдъхновенов ума ми всичко беше прояснено,но въпреки това ще ви повторя аз:от виното не срещнах по-блажено.5 През младостта се спусках неумелкъм разни философи — и без целим вярвах… Но през същата вратаизлязох, през която бях дошел.6 Тревата виж, изгряла в пролетта,над нея полегни с виновността:защото — знаеш ли из чии красивилюбими устни расне бавно тя?7 Не трябва, не мисли за утрешния час:приятелю, живей под слънчевата власт.Когато ний умрем, веднага ще догонимизбягалите векове пред нас.8 От мисли, полусънни обкръжен,аз чашата разбих опиянен;а тя прошепна: „Бях аз като тебеи ти ще станеш глина като мен.“9 Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят,връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад.чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода,ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат.10 Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак,ако над моя поглед грее светото слънце като мак,тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувамна този, дето е от мене три пъти по-голям глупак.11 И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава?Една загадка притаена за всички мъдреци остава.В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край?Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава?12 Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е?И няма път, и няма смях — но за света какво е?Ний си отидохме — а той е бил и винаги ще бъде.От нас дори не виждам прах — но за света какво е?13 Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чашиот глезена на някой беден, от черепа на някой цар.14 Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам,и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям:отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец,а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.15 Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив