«Цигански романс»

Владимир Висоцки Цигански романс

По ръба на пропастта, над възхитителната урва аз конете си с нагайка зашлевявам — и ги втурвам. Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря… Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!         Не препускайте така, коне, поспрете!         Забравете бича — няма жал!         Боже, колко своенравни са конете…         Ще умра неживял, песента недопял. Аз вода ще им налея,                                 аз куплета ще допея — само още миг над пропастта                                         да оцелея… Ще загина — като пухче ураганът с длан ме смита. И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната — леден. Обуздайте, мои кончета, безумните копита, удължете малко пътя към приюта ми последен!         Не препускайте така, коне, поспрете!         Не, не слушайте бича ми, не!         Боже, колко своенравни са конете…         И не си доживях… Да допея поне… Аз вода ще им налея,                                 аз куплета ще допея — само още миг над пропастта                                         да оцелея! Но — успяхме: закъснение при бог не е прието. И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?! Или вече се побърка от ридание звънчето, или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!         Не препускайте така, коне, поспрете!         Галопирайте без крила!         Своенравни се оказаха конете…         И не си доживях, и не съм си допял… Аз вода ще им налея,                                 аз куплета ще допея — само още миг над пропастта                                         да оцелея.

Информация за текста

© Владимир Висоцки

© Владимир Левчев, превод от руски

Владимир Высоцкий

Кони,

Източник: [[/|Литературен клуб]]

Последна редакция: NomaD, 2010

Свалено от „Моята библиотека“ ()

Последна редакция: 2010-10-26 08:00:00

Реклама на сайте