«Баладична епитафия на обесените»

Франсоа Вийон Баладична епитафия на обесените1

Човешки братя, подир нас дошли, не ни осъждайте със поглед строг, че който за нещастник го боли, към него милостив ще бъде Бог. Пет-шест на брой пред вас висим — жесток бе жребият ни: скапа се плътта (а беше ни до вчера скъпа тя!), на пепел всеки скелет се разпада… С насмешка не ровете пепелта — молете за душите ни пощада! А братът е затуй — да се смили (че цар — далеко, а високо — Бог). Не ни презирайте, че сме били обесени. Във този свят широк едва ли има някой без порок. Дано синът на Девата света, пословичен със свойта доброта, да ни спаси от пъклената клада… Не ни измъчвайте и след смъртта — молете за душите ни пощада! Пороят ни изми. Изпепели ни зноят. Вече всеки е безок, че ни кълваха гарваните зли, дордето стане тъмно като в рог. Покой не знаем и от трън на глог нестихващ вятър (с песен на уста!) подмята ни безспир като листа, че никой за обесници не страда… Не ни корете зарад участта — молете за душите ни пощада! Исусе, милостив като баща, не ни забравяй в свойта доброта, защото нас какво ни грее ада… Не се гаврете, хора, със смъртта молете за душите ни пощада!

Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

François Villion

L’Epitaphe. En forme de ballade ((Ballade des pendus)),

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00

1

Баладата е писана в края на декември 1462 или в началото на януари 1463 г., когато поетът е очаквал смъртно наказание.

(обратно)

Реклама на сайте