«Щом зората приижда…»

Пол Верлен Щом зората приижда…

Щом зората приижда, щом тя деня довежда, щом най-после — как чаках, молих се унизен! — ще долети отново истинската надежда, щом ще има — как молих! — щастие и за мен, глух ще стана за всяка мисъл мрачна и тежка, глух за всички кошмари в сънищата. О, глух и за устата, свити в иронична насмешка, и за словата с Разум, стъпкал техния дух. Стига свити юмруци! Ах, в една ли интрига — глупава и случайна — аз съм кипял вбесен, стига и злата памет ме озлобява, стига сам съм търсил забрава в тоя проклет абсент! Толкова малко искам — нека Душа сияйна моята нощ бездънна да озари веднъж с любовта — тая първа, тая безсмъртна тайна, с нежности и усмивки — милост за всеки мъж; тръгнал сам след очите с пламъчета златисти и след дланта, в която тръпне моята длан, бих вървял по пътеки с мъх и прохладни листи или по път изровен, с остри тръни постлан. Да прекося живота и смирен да възляза на върха, отбелязан от самата Съдба, без едно угризение, завист или омраза — ето дългът завиден в тая бодра борба! И да приспя по пътя сладостната умора, бесело ще си пея и ще твърдя до край: тя ще ме слуша с радост, с нежна вяра във взора. И не ще и потърся друг, по-прекрасен рай.

Информация за текста

© 1994 Кирил Кадийски, превод от френски

Paul Verlaine

Puisque l’aube grandit, puisque voici l’aurore…, 1872

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe

Редакция: NomaD

Издание:

Пол Верлен. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.

Редактор на първото издание: Иван Теофилов.

Художествено оформление: Иван Димитров.

Коректор: Мария Меранзова.

Рисунките на обложката са от Пол Верлен.

Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes

Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-09-08 20:40:00

Реклама на сайте