«Тези луди, луди глезли»

Бергдорфските блондинки са явление, нещо, уверявам ви, като лудост в Ню Йорк. Абсолютно всяка жена иска да е такава, но всъщност е tres трудно. Няма да повярвате какво посвещаване е необходимо, за да си разкошно, светлокосо, с идеална кожа нюйоркско момиче, с живот, по-бляскав, отколкото сте в състояние да си представите. Честна дума, изискват се огромни усилия, сравними само с, да кажем, научаването на иврит или отказването на цигарите.

Като начало е истинско мъчение да докараш цвета на косата. Всичко започна от най-добрата ми приятелка Джули Бергдорф. Тя е образец за нюйоркско момиче, защото да си впечатляваща, слаба, русокоса наследничка на универсални магазини е най-шикозното нещо, което можеш да си в този град. Някой чул, че ходила в „Бергдорф“ при Ариет да си боядисва косата още като ученичка в гимназията. Явно го е споделила с личната си консултантка в „Келвин Клайн“, която пък го казала на останалите си клиентки. Както и да е, в определени кръгове се разнесла мълвата, че Джули изрусявала косата си точно на всеки тринадесет дни, и изведнъж всички закопнели да са тринадесет дневни блондинки. Косата не бива да е жълта, а много бяла, като на Каролин Бисет Кенеди (К.Б.К.). Тя е иконата, на която трябва да се подражава. Удоволствието е доста скъпо. Ариет взима по 450 долара за повърхностно изсветляване, ако успееш да се вредиш, ала това обикновено е невъзможно.

За бергдорфските блондинки (ББ) се говори и клюкарства непрекъснато. Щом отвориш списание или вестник, попадаш на материал за най-новата романтична драма на ББ или за последната им мания (в момента това са роклите с ресни на „Мисони“). Но понякога клюките са най-достоверната информация за самата теб или за всичките ти приятелки, особено в Манхатън. Винаги си повтарям: „Защо да вярвам на себе си, когато клюките ще кажат на moi цялата истина за moi?“

Както и да е. Според хорските приказки аз съм бълбукащо като шампанско момиче, което снове из града и непрекъснато си живее живота, като ходи по купони, ако така си представяте идеалния живот. Никога не съм го споделяла с никого, но понякога преди купон се поглеждам в огледалото и виждам насреща си напълно омаломощено същество. Чувала съм, че почти всички момичета в Манхатън страдат от това състояние. Те също никога не си го признават. Джули понякога е така изтощена, че не успява да излезе от апартамента си в „Пиер“ навреме, за да пристигне в точния час, където се е уговорила.