«Неустоима сила»

1581

Описание

Стив и Мередит Уитман са женени от четиринадесет години и бракът им е наситен със страст и приятелство — въпреки професиите им, които обсебват цялото им време. Мередит е преуспяваща бизнесдама. Стив е способен лекар, който е предпочел скромна болница в предградията пред големите пари на частната практика. Единственото нещо, което липсва на съпрузите, са децата. Стив копнее да стане баща, но Мередит отлага майчинството с оправданието, че няма нито време, нито психическа нагласа. При това наскоро са и предложили изключителна възможност в Сан Франсиско — на три хиляди мили от досегашния им дом. Обикновено мъжете са тези, заради които семейството се мести. Но Стив няма нищо против и казва, че ще я последва, веднага щом намери работа за себе си. Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.



6 страница из 231
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Хвърли хирургическите си ръкавици, изми ръцете си, свали шапката и се погледна в огледалото. Онова, което видя, бе умората на последните седемдесет и един часа, прекарани на дежурство. Опита се да работи на смени не по-дълги от четирийсет и осем часа на повикване и дежурство. Идеята бе прекрасна, но рядко се осъществяваше. В травматологичното отделение не бе възможно да отмериш времето точно.

Вече знаеше какво е длъжен да направи. Да съобщи на майката на детето. Мускулите на челюстта му се напрегнаха, когато излезе от хирургичното отделение и се насочи натам, където предполагаше, че тя чака. Докато вървеше към нея, се чувстваше като ангел на смъртта, знаеше, че жената никога не ще забрави лицето му и на моменти то ще я преследва до края на живота й. Запомни името на детето, както и на всички останали, и знаеше, че то ще го преследва. Щеше да запомни случая, обстоятелствата, изхода и желанието, нещата да се бяха развили другояче. Колкото и слабо да познаваше пациентите си, той се грижеше за тях.

— Мисис Уошингтън? — попита, след като сестрата на рецепцията му я посочи, и тя кимна с очи, пълни със страх. — Аз съм доктор Уитман. — Правеше това от дълго време, понякога си мислеше, че от прекалено дълго време. Беше му познато до болка. Даваше си сметка, че трябва да го каже бързо, за да не поддържа надеждата, която знаеше, че повече не може да й дава. — Имам лоши новини за вашата дъщеря. — Когато Хенриета погледна лицето му, очите му, дъхът й секна, беше разбрала всичко, преди той да е отворил уста. — Умря преди пет минути. — Той нежно докосна ръката й, ала тя не усети допира му, нито съчувствието, което излъчваше. Чуваше единствено думите му… тя умря… умря… — Направихме всичко по силите си, но куршумът бе нанесъл твърде големи поражения както на влизане, така и на излизане.

Чувстваше се едновременно глупаво и смяташе за проява на жестокост да я запознава с всички тези подробности. Какво значение имаше какво и кога е причинил куршумът? Единственото, което имаше значение, беше, че парчето метал бе убило детето й. Поредната невинна жертва в безнадеждната война, в която живееха. Поредната статистическа единица.

— Съжалявам. — Тя се бе вкопчила в него, очите й бяха като на луд човек, опитваше се да диша след безпощадния удар, който току-що се беше стоварил върху нея. Сякаш я бе ударил с юмрук в слънчевия сплит. — Защо не седнете за минута?

Комментарии к книге «Неустоима сила», Даниэла Стил

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства