«Вечеря за двама»

Очевидно (поне така твърдеше тя) всичко се случило, защото най-добрата й приятелка Кийша трябвало да остане след училище за тренировка по хокей. Обикновено мразела да се прибира вкъщи сама, тъй като било скучно. Но този ден заради Брендан Кейси дори не забелязала, че Кийша я няма. Толкова се била увлякла по него, че започнала да го дебне, наблюдавала го на обяд в стола, а в часа по английски на господин Кели във вторник следобед сядала до прозореца — тогава Брендан имал мач и с повечко усилия успявала да мерне бегло силуета му на футболното игрище.

Този ден за пръв път решила да го заговори. След като мислила дълго, стигнала до заключението, че най-добрият начин е да застане възможно най-близо до него, да му се усмихне широко и да се надява (безнадеждно), че спонтанно ще се разбъбрят за нещо съвсем обикновено, например теорията за Големия взрив. В мига, в който чула звънеца, оповестяващ края на учебния ден, тя се изстреляла пред главния вход и зачакала.

Последвала Брендан и приятелите му до дворната врата на училището без да я забележат, което се оказало по-трудно, отколкото си представяла. Те изобщо не бързали и всеки път, когато спирали, била принудена да се навежда и да се преструва, че оправя връзките на обувките си или тършува из чантата си, или просто стои и гледа втренчено в далечината, сякаш търси вдъхновение. Накрая все пак упоритостта й била възнаградена: момчетата излезли и се отправили към автобусната спирка. Тя се приближила плътно зад Брендан — положение, което до тази сутрин можела само да жадува в най-смелите си мечти. Той обаче не й обръщал абсолютно никакво внимание, колкото и да му се усмихвала.

Когато пристигнал номер 23А и двуетажният автобус отворил вратите си, подредената опашка се разпаднала на нещо, наподобяващо хаотичното движение на свободни електрони, и я изблъскали най-отзад. Докато успее да се качи, Брендан и приятелите му изчезнали на горния етаж. Тя ги последвала, но всички места били заети. Не можела да направи нищо, затова само въздъхнала и слязла долу.