«Безразсъдното ангелче»

— По дяволите, сър Даниъл, мога да се закълна, че това е момиче! — Драгунът беше коленичил до едно от хилядите сгърчени тела, осеяли бойното поле. Някои бяха замлъкнали, други призоваваха сърцераздирателно небето в предсмъртните си мъки или стенеха тихо. Знаеха, че са победени и могат да се надяват само на милостив край.

Сър Даниъл Дръмънд слезе от тежкия черен кавалерийски кон, провесил безучастно глава в августовската жега.

— Възможно ли е, Том? — наведе се той над неподвижното тяло.

Раненият се раздвижи и простена. Клепачите се вдигнаха и Даниъл надникна в две огромни кафяви, замъглени от болката очи.

— Искам да ида при Уил. Къде е той? — прошепна слаб, треперещ глас, а после очите отново се затвориха.

— Всемогъщи боже! — измърмори Даниъл и развърза кожения елек, пропит на рамото й от кръв.

Дори да се беше имало и най-малко съмнение за пола на тази жертва на тридневната битка при Престън, сега то бързо се разсея. Под ризата от грубо платно ясно се очертаваха женски закръглености.

Даниъл беше чувал за жени, които обували войнишки панталон, слагали кожен елек, грабвали копие и алебарда, и следвали съпрузите си в битките, но още не беше срещал такива същества. Този екземпляр тук изглеждаше на всичкото отгоре много млад за подобен любовен подвиг.

— Мисля, че е била прободена с пика — измърмори Том, като видя зеещата рана. — Но изпращат отряди да издирват ранените. Най-добре ще е да я оставим тук и да си продължим по пътя, ако не искате да си загинете в някой затвор на кръглоглавците.

— Да, да — съгласи се разсеяно младият благородник, но явно нямаше намерение да яхне отново коня. Докосна внимателно раната. — Мисля, че раната не е много дълбока, но кой знае, дали ще я намерят. Може кръвта й да изтече, преди хората с носилката да минат оттук.

И той посочи широкото бойно поле — ужасяваща гледка, която нощта милостиво забулваше освен в кратките мигове, когато луната се подаваше иззад плуващите облаци. Сред проснатите тела, почти невидими, сновяха приведени силуети. Можеше да са мародери, но можеше да са и санитари, размисляше угнетено Даниъл.

— Ще я отведем с нас — заяви той изведнъж решително и свали ешарпа си, чийто син цвят се обагри с ужасяваща бързина в тъмночервено, когато превърза внимателно раната на момичето.