«Магията на дракона»

„Някога, много отдавна, във времената на магиите и чудесата, имало една принцеса — красива като зората, с коса като огън и кожа, нежна като листенцата на роза. Тя не приличала на никоя друга принцеса. А такава необикновена девойка безспорно заслужавала любовта на един също толкова необикновен мъж…“

През един топъл летен ден няколко благородни дами седяха в дневната на замъка, свели глави над гергефите. На двора бе оживено, носеше се весела глъчка, смях и приканващите подвиквания на търговците. Шумът нахлуваше през отворените прозорци на просторната стая.

Вътре цареше тишина. Единственият звук, освен щракането на златните ножици, бяха честите въздишки на най-младата дама, върху чиито златистокестеняви коси блестеше малко накриво поставена коронка, обсипана със скъпоценни камъни. Големият аметистов камък в средата бе с цвета на очите й, обрамчени с тъмни гъсти мигли.

Колко е досадно да стои затворена в тази стая в такъв прекрасен слънчев ден! Наистина непоносимо, тръсна глава принцеса Тресалара. Ако зависеше от нея, сега щеше да препуска из зелените поляни с развети коси, вместо да си губи времето с тази скучнотия.

Тя заби ядно златната игла в опънатия плат… и в пръста си.

— По дяволите! — Малка капка кръв падна върху бялата й копринена рокля.

Придворните дами смаяно ахнаха, възмутени от езика на тяхната принцеса. Лейди Грета, главната придворна дама, се изправи. Когато господарката бе раздразнена, най-благоразумно беше да се стои по-далеч от нея, а пък ако и розовите й устни се свиваха в твърда линия, предстоящата буря бе неизбежна.

— Хайде, хайде! Шиенето изисква търпение. Знам, че ви е трудно, принцесо Тресалара, да стоите затворена в замъка в такъв чудесен летен ден. Но трябва да свършите работата си, преди да излезете на езда. Вие сте дъщеря на крал Варо и е крайно време да изучите всички умения, необходими за една кралска особа. — Как иначе нейната вироглава господарка щеше да си намери подходящ съпруг?

Очите на Тресалара потъмняха и придобиха виолетов оттенък. Тъжно се взираше в ръкоделието си.

— Каква полза от това, че съм кралска дъщеря, когато съм затворена тук? Та най-последният от поданиците на баща ми има повече свобода от мен! Кажете ми поне една разумна причина, заради която трябва да върша тази безнадеждна работа?

Главната придворна дама изигра най-силната си карта:

— Това е волята на краля!