«Сърце в опасност»

Дерби, юли 1745

На върха на гористото хълмче Катрин спря коня и зачака с грейнали очи и силно разтуптяно сърце да види дали някой не я е последвал през гъсталака. Не, явно не, но за да е по-сигурна, тя насочи червеникавия си кон към една падинка. Под закрилата на високите ели си пое дълбоко дъх и се зарадва, че успя така лесно да се отърве от ловците, които проявяваха по-силен интерес към нея, отколкото към подгонената лисица. Бузите й пламтяха от напрежението, въпреки че из тези гори, които познаваше от дете, двуногите хрътки бяха предварително обречени на неуспех.

Тя се наведе засмяна над седлото и потупа шията на кобилката.

— Успяхме, хубавицата ми! Затова ще си позволим сега и награда. — Близката поляна беше само на няколкостотин метра, а край нея течеше прозрачно-кристален поток, чиято вода имаше вкуса на мек зелен мъх и плодородна земя. — Добре ще ни дойде да пийнем сега нещо студеничко, нали? Пък другите нека си пропилеят чудесното утро с глупав лов на лисици!

От далечината долитаха силен кучешки лай и приглушеното ехо на тромпет, призоваващ ездачите да се връщат. Катрин не обърна внимание на сигнала, скочи от седлото и поведе коня за юздата. Не я притесняваше, че дългите й поли непрекъснато се оплитаха в храстите, наслаждаваше се на тишината и лекия ветрец, който се промъкваше между дърветата, изтръгвайки от тях тайнствен шепот. След трите месеца, прекарани в Лондон, беше щастлива, че е отново у дома си, в Дерби. Спокойният живот в провинцията контрастираше така ярко с безкрайните балове, маскаради и соарета, на които беше танцувала до разсъмване, за да спи после, капнала, до късния следобед. Светският сезон беше забавен, но и напрегнат, та в края на краищата цялата тази залисия й дотегна. Тук човек можеше чудесно да си мързелува, нощем да се любува на звездното небе и да се опиянява от аромата на розите и орловия нокът. Тук Катрин можеше, както сега, щом пожелае, да свали камеята от яката на бялата копринена блуза без страх, че ще предизвика скандал. Можеше да си свали ръкавиците, да разкопчее синия велурен жакет и тясната жилетка на костюма за езда, да свали широкополата шапка с воал и да измъкне гребените от слонова кост, които придържаха дългата й коса в стегнат възел на тила. Тя разтърси разкошните си руси къдрици, разреса ги с пръсти, закачи се за някакъв бодлив храст и изведнъж по гърба й най-неочаквано полазиха студени тръпки.