«Брак за една година»

Потръпна от удоволствие, когато ледената вода докосна кожата й. Цяла зима бе чакала това първо пролетно къпане. Червенокосата Джейн Лесли беше дива и необуздана като горско създание. Зверовете й вярваха и ядяха без страх от ръката й. Допреди малко си бе играла с една речна видра. Главата й се замая от премятания и скокове. Накрая нежно сгълча видрата и я помоли да прекрати лудориите си. Сега тя лежеше на брега и дремеше под лъчите на пролетното слънце.

Джейн внезапно вдигна глава. Космите на врата й настръхнаха. Зашари с очи и се взря през листата, за да разбере какво бе нарушило спокойствието на това райско кътче.

Не видя нищо, но съвсем ясно усещаше присъствието му и знаеше, че се е спотаил в клоните. Наостри уши. Опита се да долови дишане или шум от разклатени листа, ала не чу нищо. Явно беше майстор в криенето. Пое си дълбоко въздух. Вдиша мириса на водата, аромата на ранните диви перуники, уханието на гората, примесена с дъха на море. Ноздрите й потръпнаха. Не, не се бе излъгала — той наистина я наблюдаваше как се къпе!

Зелените му очи се взираха напрегнато през дантелата от листа. Беше смъртно уморен и жаден, когато се натъкна на този вир. Приближи, за да утоли жаждата си, но я съзря и мигом застина като статуя. Притаи се омагьосан в храсталака. Облиза устни. Нежната женска плът изостряше апетита. Без да отделя очи от момичето, той се намести удобно и се приготви за скок. Тогава тя излезе от водата.

Сведе клепачи, за да прикрие възбудата и вълнението си. Преструвайки се, че не забелязва присъствието му, потопи шепи във вира и обля врата и раменете си. Дали не се опитваше да го изкуши да излезе от укритието? Затананика си тихо. Изглеждаше спокойна, но мислите й бясно препускаха, а любопитството, възбудата и предусещането за нещо вълнуващо и непознато я замайваха.

Привличан неудържимо, той пристъпи напред с тежките си мускулести крака. Немигащите му очи следяха всяко движение на дребното женско тяло. Беше си я набелязал и бе уверен, че няма да му избяга. Негова! Вдигна гордата си глава и овладя нетърпението си.

Докато той бавно изплуваше от зеления балдахин, Джейн вдигна поглед и застина. Най-свирепите зелени очи, които някога бе виждала! Смяташе, че неканеният гост е лисица или елен. Не бе й помислила, че е рис!