«Нежен бунт»

Англия, 1818 година

— Страхуваш ли се, миличка?

Розалин Чадуик извърна глава от прозореца на каретата и нижещия се пред погледа й пейзаж. Повече от час тя гледаше навън и не виждаше нищо.

Дали се страхува? Беше съвсем сама на света. Нямаше закрилник. Нямаше семейство, за което да мисли и се тревожи. По пътя към едно неизвестно бъдеще оставяше зад себе си всичко познато и близко. Дали се страхува? Изпитваше ужас.

Разбира се, тя нямаше да каже нищо на Нети Макдоналд. Нямаше по никакъв начин да издаде чувствата си. Самата Нети беше доста нервна, откакто вчера сутринта прекосиха английската граница. Опитваше се да го скрие. Правеше се на недоволна както обикновено, но личеше, че е уплашена и изнервена. Преди да потеглят беше весела и жизнерадостна. Не се промени настроението й дори когато пресичаха омразните й ниски планини на Шотландия. Самата тя идваше от високите планини и там бяха минали всичките й четиридесет и две години. Никога не беше предполагала, че ще дойде ден, когато някой ще я застави да напусне обичните си родни места, да прекоси сама границата към Англия. Англия! Но Нети никога не би я изоставила. Не и скъпата, не и милата Нети.

Розалин успя да й се усмихне. В зелените й очи мъждукаха весели пламъчета. Опитваше се да вдъхне кураж на прислужничката си.

— Ох, Нети, защо да се страхувам? Нали успяхме да се измъкнем през нощта? Нали сме по-умни? Джорди ще претърси Абървил и Единбург и никога не ще отгатне, че сме тръгнали за Лондон.

Нети се усмихна доволно при мисълта за досегашния им успех. Забрави за момент страха и омразата към англичаните. Омразата към Джорди Камерън беше по-дълбока.

— Предполагам, чи ще се задуши от злоба и яд, когато разбере, чи сме отгатнали мръсните му планове. Нели тъй? Аз ни харесвах Дънкан, бог да го прости. Той тъ накара да обещаеш и ти трябваше да го направиш. Той мислеше, че туй е най-доброто за теби. Нидей да мислиш, чи съм толкоз проста, за да не забележа, чи си забравила и хубавия си английски, за който дядо ти беше довел оназ чудесна учителка. Ни трябва да го забравяш особено сега, когато сме в гнездото на дявола.

Розалин широко се усмихна на последните назидателни думи на Нети. Не устоя на желанието да я подразни малко.