«Обичай само веднъж»

— Знаеш също колко отдавна чакам да ме поканят на някой от приемите на дукеса Шепфърд. Този бал обещава да бъде най-големият, даван от нея от години. Там ще бъдат просто всички, които представляват нещо.

— Аха.

Силина преброи бавно до пет.

— Така че аз ще умра, ако закъснея макар и с част от секундата.

Устните му се разтвориха в позната присмехулна усмивка.

— Твърде често умираш, миличка. Не трябваш да вземаш толкова насериозно светската суета.

— Тоест трябва да бъда като тебе?

Ако можеше, би му го върнала тъпкано. Още малко и нямаше да може да сдържи гнева си, а това щеше да предизвика катастрофа. Знаеше, че той не харесва емоционалните изблици у другите, макар да си позволяваше да дава воля на гнева си, а това можеше да бъде крайно неприятно.

Никълъс само сви рамене.

— Можеш да ме считаш за ексцентрик, скъпа. Един от хората, които не дават пукната пара за цялата оная банда.

Съвсем вярно. Той пренебрегваше и даже оскърбяваше когото си иска. И се сприятеляваше с когото си поиска — даже с всеизвестни негодници, презрени от обществото. И никога, за нищо не угаждаше на когото и да било. Всичко, което се говореше за неговата арогантност, бе вярно. До последната прашинка. Но можеше да бъде и опустошително чаровен. Когато поиска.

Като по някакво чудо Силина обузда гнева си.

— И все пак, Ники, ти наистина обеща да ме заведеш на бала на Шепфърд.

— Обещах ли? — попита лениво той.

— Да, обеща. — Успя да го каже спокойно. — И ще ми обещаеш да дойдеш и да ме вземеш навреме, нали?

Той пак сви рамене.

— Как мога да ти обещая такова нещо, скъпа? Не мога да предсказвам бъдещето. Казва ли ти някой какво може да възникне утре и да ме задържи?

Още съвсем малко и тя щеше да закрещи. Нищо не можеше да го задържи освен неговото предателско безразличие. И двамата го знаеха. Ставаше непоносимо!

Силина взе бързо решение и каза равнодушно:

— Много добре, Ники. Това е много важно за мен. Щом не мога да разчитам на теб, ще си намеря друг компаньон и просто ще се надявам, че в края на краищата ще се появиш на бала.

Неговата игра можеше да се играе и от двама.

— Толкова набързо?

— Съмняваш се, че ще мога да се справя ли? — предизвикателно попита тя.

Той се усмихна и я огледа одобрително.

— Съвсем не. Мисля, че няма да ти е трудно да ме замениш.